О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София, 19.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия К. ч. гр. дело № 6520/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6497 от 14.10.2014 г. подадена от адв. Р. В. Д. процесуален представител на Т. В. Д., Д. В. Д. и М. Г. Т. срещу протоколно определение от 06.10.2014 г., постановено по въззивно гр. д. № 599/2014 г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което се спира производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното протоколно определение и се иска отмяната му, а производството по гр. д. № 599/2014 г. да бъде възобновено. Излагат се доводи, че за разрешаване на спора по спряното производство е без значение тълкуването на влязло в сила решение № 324 от 22.02.2014 г., тъй като между двете дела липсва връзка на обусловеност.
Ответникът по частната жалба Ж. Д. Ж. чрез процесуалния си представител И. Ж. е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който твърди, че правилно Добричкия окръжен съд е спрял производството пред него, тъй като тълкуването на решение № 324 от 22.02.2014 г. по гр. д. № 1053/2011 г. е от значение за изхода на спора по гр. д. № 599/2014 г. Д..
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение № 94 от 08.07.2014 г. Добричкият районен съд е отхвърлил предявените на осн. чл. 439 от Ж. Д. Ж. отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, присъдени по в. гр. д. № 1053/2011 г. на Варненския окръжен съд. Недоволна ищцата е обжалва решението с доводи, че участието й като страна във в. гр. д. № 1053/2011 г. не сочи приемане на наследството на С. И. Ц., тъй като процесуалното й качество във въпросното производство не било уточнено и имало неяснота относно основанието, на което била осъдена да заплати посочените суми. С протоколно определение Добричкия окръжен съд е спрял заведеното пред него производство до решаване делото за тълкуване на решение № 324 от 22.02.2014 г. по гр.д. № 1053/2011 г. на В. , доколкото с предявените по делото искове се оспорва вземането по изпълнителни листове, издаден въз основа на това решение.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране има, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В настоящия случай не сме изправени пред тази хипотеза, тъй като изходът на делото, с което се тълкува решение № 324 от 22.02.2014 г. не е от значение за правилното решаване на въззивно дело № 599/2014 г.Последното е така, доколкото предмет на производството по тълкуване е изясняване на вече обективираната в решението воля на съда, а не тепърва установяване на правоотношение, което да се явява обуславящо за производството относно недължимост на сумите в изпълнителното производство. Такава връзка на обусловеност не може да има и поради характера на иска по чл. 439ГПК, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по делото, решението по което ще бъде предмет на тълкуване.
Независимо от това принципно положение следва да се посочи и следното:
Добричкия окръжен съд е спрял производството пред него по служебен почин без да изиска от заинтересованата страна копие от молбата по чл.251 ГПК.По този начин за него не е имало яснота какъв е предметът на поисканото тълкуване. Видно от частната жалба, молбата за тълкуване на влязлото в законна сила решение по в. гр.д. №1053/2011 г. на В. е относно дължимите от Ж. Д. Ж. суми от цената на продадения делбен имот с искане да се приеме , че същата дължи 1/24 от присъдените суми.Така посочения предмет на тълкуване не се оспорва от Ж. Д. в подадения от нея отговор на частната жалба. Следователно тълкуването, което се иска, има връзка единствено с евентуално предявения иск по делото, производството по който вече е прекратено.
Предвид изложеното, хипотезата на чл. 229,ал.1,т.4 ГПК не е налице поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на Добричкия окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.10.2014 г., постановено по въззивно гр. д. № 599/2014 г. по описа на Окръжен съд [населено място] и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: