5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
София, 20.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2364 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор П. С., чрез адв. М. А., против решение № 661 от 12 април 2018 г., постановено по в.гр.д. № 46/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 4278 от 25 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 2988/2017 г., по описа на районния съд в [населено място] в частите му за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между касатора и Ч. М. С., с адрес в [населено място], и С. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „организатор производство- старши стифадор”, и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за оставането му без работа за периода 04.01.-09.01.2017 г. в размер на 160,85 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, същото първоинстанционно решение е отменено в частта за отхвърляне на иска на С. за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода 04.01.-09.01.2017 г. за разликата над 160,85 лева до 324,36 лева и вместо това дружеството е осъдено да заплати на С. сумата от 163,51 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска, същото първоинстанционно решение е отменено в частта за отхвърляне иска на С. за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение за периода 10.01.-03.07.2017 г., през който С. е работил на по-ниско платена работа, и дружеството е осъдено да му заплати сумата от 252,46 лева, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че изявлението, изходящо от председателя на синдикалната организация, не е равнозначно на решение на колективен орган. Твърди се, че съдът не е извършил анализ на представените доказателства, а и не е указано на работодателя, че носи доказателствена тежест и е необходимо да представи решенията на цялото синдикално ръководство. Според касатора, неправилен е изводът, че подборът не е обхванал всички работници в предприятието на същата длъжност, тъй като, макар и със същото наименование, други лица изпълняват различни трудови функции с различно съдържание. Работодателят бил изпълнил указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест – действително е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение – решение на компетентен орган, взето по надлежния ред, действително премахване на бройки, при спазване на уредената в закона процедура. Ищецът не бил установил, че точно неговите трудови функции се изпълняват и след прекратяването на договора. Изтъкнато е, че фактическите констатации на съда са непълни, неверни и неточни, а правните изводи са необосновани – протоколът от проведената среща между представители на работодателя и председателите на синдикалните организации чрез председателите им, страни по действащия К., не удостоверява информативна среща, а съдържа ясно изразено дадено съгласие, договаряне от името на синдикалните ръководства. Липсват мотиви по иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът неправилно не е приел заключението на вещото лице относно характера на изплащаните на работника средства за храна. Не е разгледано и възражението за компенсация между присъдените суми и вече изплатените на работника обезщетения. Обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ не се дължи, тъй като на новата работа трудовото възнаграждение на ищеца е по-високо със 118 лева, а обезщетението за периода 4-9 януари е изплатено на ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, разрешен според касатора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Ч. М. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. А. Д., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание както за допускане на касационното обжалване, така и за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Въззивният съд приема прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата за незаконосъобразно, основавайки се на установените по делото взето решение за трансформиране на отдел „К. терминал” в сектор „К. терминал” и включването му в състава на отдел „Оперативна експлоатация”, членството на ищеца в синдикална организация, определящо го между лицата със специална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, вр. чл. 23 К., проведената среща между работодателя и представители на синдикалните организации в дружеството. След преценката на доказателствата е възприето, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от компетентно лице въз основа на валидно взето решение от управителния орган на дружеството, но без да е спазена процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ. Според съда, подписването на протокола от срещата от 22.12.2016 г. от председателя на синдикалната организация, не може да се възприеме като съставляващо предварително съгласие за уволнение и изпълнение на процедурата по КТ за закрила, тъй като липсвали доказателства това изявление да е предхождано от решение на колективния синдикален орган, взето по предвидения в устава на организацията ред. Допълнително се сочи, че уволнението е незаконно и защото работодателят не е извършил задължителния подбор, понеже съкратената длъжност не е била единствена в предприятието – намалени са две щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца в сектора, на са налични три щатни бройки за същата длъжност в отдела, поради което не е установено реално съкращаване в щата.
К. съд приема, че поставеният от касатора въпрос: ако предварителното съгласие на синдикалния орган е подписано еднолично от председателя на синдикалната организация, но от името на синдикалния орган на организацията, която представлява, преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, за който се твърди противоречие с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 4/2013 г., ОСГК, и в решение № 417 по гр.д. № 788/2009 г., ІV г.о., и решение № 824 по гр.д. № 1221/2009 г., ІV г.о., не обосновава допускането на касационното обжалване. Въпросът съдържа предпоставяне, че е установено по делото председателят на синдикалната организация да е дал съгласие за извършване на съкращаване в щата от името на организацията, в който случай отговорът несъмнено е положителен, както е отразено и в посочената от касатора съдебна практика – така във второто цитирано решение на ВКС се приема, че съгласието за уволнение трябва да бъде дадено не еднолично от председателя на организацията, а от синдикалното ръководство като колективен орган. Разяснявайки въпроса какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието в случай, че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, ОСГК приема, че валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител, като решението за даване на съгласие се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Само тогава писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган. Следователно, колективният орган следва преди писмено изразеното съгласие на председателя му, да е взел съответното решение. В същия смисъл е приетото от ВКС в първото от цитираните решения: съгласието за уволнение по чл. 344, ал. 4 КТ се взема от синдикалния орган, а въз основа на взетото от колективния орган решение, представляващият организацията, когато това е предвидено, уведомява работодателя писмено.
Именно съответствието на даденото от председателя на синдикалната организация с взето от колективния орган решение, обаче, е спорно в случая. От представения протокол от 22.12.2016 г. на среща между ръководството на дружеството и представителите на синдикалните организации, страни по действащия К., е видно, че е обсъдено оптимизирането на работата на дружеството и подобряването на комуникацията между отделите и секторите, както и необходимостта от структурна промяна в организацията на работата, при което страните са договорили да се съкрати щатът на длъжността на ищеца, като председателите на синдикалните организации са се подписали от тяхно име. На работодателя от страна на съда е указано, че в негова доказателствена тежест е да установи спорните факти на които основава своите искания или възражения (измежду които е и твърдението на работодателя за спазване на процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ), както и връзките между тези факти, и че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е съобразена със законоустановената в КТ процедура. Оплаквания за непълнотата на доклада относно липсата на указание, че работодателят следва да установи предварително взето решение на синдикалната организация за съкращаването в щата, сторено във въззивната жалба, не е съпроводено с искане за приемане на съответно доказателство съгласно процедурата по чл. 266, ал. 3 ГПК. Работодателят е избрал само да поддържа позицията си, че подписаният от председателя на съответната синдикална организация документ е израз на даденото от колективния орган съгласие за съкращаването в щата. При това положение единственият поставен правен въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като съдът не е приел, че документ, подписан от името на синдикалната организация, не удостоверява взето нейно решение, а че подписът на нейният председател не е достатъчен, за да се приеме, че е взето такова предхождащо подписването на документа решение. По този обуславящ изхода на спора извод правен въпрос не се поставя. Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не се допуска.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 661 от 12 април 2018 г., постановено по в.гр.д. № 46/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Ч. М. С., с адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 9, сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: