4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
София, 20.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 09.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 937 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. Х. М. от гр. С. против разпореждането на Софийски апелативен съд от 22. 06. 2010 год., по гр.д.№ 2030/2009 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх.№ 4156/ 30.04.2010 год. срещу въззивно решение на същия съд № 137/22.03.2010 год., постановено по гр.д.№ 2030/2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател М. поддържа, че доколкото указаната от въззивния съд за внасяне д.т. в размер на 30.00 лв. за касационното производство се явява значителна спрямо получаваната лична месечна пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, възлизаща на 175.00 лв., то самото указание е незаконосъобразно, ограничаващо правото и на достъп до правосъдие и не следва да подлежи на изпълнение.
Ответната по частната жалба стрА. не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.287, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна стрА. в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение постановено от въззивния съд, но подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК за първи път от касационната инстанция, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване, към които е налице препращане само в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
РазгледА. по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е счел, че в едноседмичния срок по чл.285, ал.1 ГПК касаторът, настоящ частен жалбоподател, не е изпълнил дадените му указания и не е отстранил констатираната с разпореждане от 30.05.2010 год. за оставяне на касационна жалба вх.№ 4156/30.04.2010 год. без движение, нейна нередовност, изразяваща се в липсата на осъществено приподписване на същата от адвокат, отсъствие на точно и мотивирано изложение на касационните основания и документ за внесена д.т. за проверка допустимостта на касационното обжалване в размер на 30 лв., всичките–задължителни, според чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 и т.4 ГПК, реквизити на същата.
Разпореждането е правилно.
Поддържания от частния жалбоподател довод за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон е неоснователно.
С разпореждане от 30.05.2010 год. касационната жалба на А. Х. М. от гр.С. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 137 от 22.03.2010 год., постановено по гр.д.№ 2030/ 2009 год. е оставена без движение, поради неизпълнение императивните изисквания на чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 и т.4 ГПК.
На страната са дадени конкретни указания да отстрани така констатираната нередовност на касационната си жалба в едноседмичен срок от съобщението до нея, което, както сочи приложената по делото разписка и е връчено редовно на 02.06.2010 год..
Следователно срокът по чл.285, ал.1ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.6, във вр. с ал.4 ГПК, за касатора е изтекъл на 09.06.2010 год..
Обстоятелството, че в рамките на същия нередовността на касационната жалба не е отстранена, правилно е прието за обуславящо прилагане на предвидената от законодателя процесуална санкция по чл.286, ал.1, т.2 ГПК, за която причините за неизпълнение законосъобразните указания на въззивния съд са правно ирелевантни.
Освен, че изискванията, на които касационната жалба следва да отговоря и задължителните реквизити на същата са императивно разпоредени от законодателя, то в случая оплакванията на страната за процесуална незаконосъобразност на дадените и указания са правно несъстоятелни.
Редът и начинът за освобождаване на страната – ФЛ от такси и разноски, поради недостатъчни средства за заплащането им е изрично регламентиран с нормата на чл.83, ал.2 ГПК и той не предприетият с касационната жалба от касатора, независимо от размера на получаваната от последния лична пенсия за инвалидност и обстоятелството, че може да бъде приложен и пред касационната инстанция.
Същевременно обстоятелството, че с влязло в сила определение на Софийски апелативен съд № 669/ 03.09.2008 год., по ч.гр.д.№ 1369/2008 год. е потвърден отказът на Председателя на СГС от 18.05.2008 год., по гр.д.№ 710/ 2007 год. за освобождаване на А. Х. М. от д.т., на осн. чл.63, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./, обосновава правен извод, че в случая указанията на въззивния съд за внасяне на д.т. от 30 лв. за разглеждане допустимостта на касационното обжалване, при отсъствие на данни в противна насока, са законосъобразни, поради което не е налице основание в закона при неизпълнението им, да се отрече настъпване на разпоредените с чл.286, ал.1, т.2 ГПК правни последици.
За прецизност в тази вр. следва единствено да се посочи, че на настоящия частен жалбоподател многократно са давани конкретни указания и е предоставяна възможност да представи декларация за цялостното си материално състояние, което не се изчерпва единствено с получаваната лична пенсия, а се формира от съществени за същото компоненти като : доходи, имущество, вземания, влогове и пр., които не са изпълнени и които явно са обусловили отказа за освобождаване от внасяне на д.т..
Що се касае до твърдяната от касатора невъзможност да осигури приподписване на касационната жалба от адвокат, поради липса на достатъчно парични средства, то съществува предвиден от законодателя ред за предоставяне на правна помощ и същият е бил редовно съобщен на настоящия частен жалбоподател още на 02.06.2010 год. едновременно с дадените му от въззивния съд указания за отстраняване нередовността на касационната му жалба.
Доколкото в едновластната преценка на последния е да се възползва или не от създадената законова възможност, то липсата на осигурена правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита не е основание да се отрече въведеното от законодателя с чл.284, ал.2 ГПК задължение на страната – касатор и като е съобразил горното въззивният съд е постановил обжалваното разпореждане при отсъствие на сочените в частната жалба негови пороци, водещи до отмяната му.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 22.06.2010 год., по гр.д.№ 2030/2009 год., с което касационна жалба вх.№ 4156/ 30.04.2010 год. на А. Х. М. от гр.С. срещу въззивно решение на същия съд № 137/22.03.2010 год., по гр.д.№ 2030/2009 год. е върната обратно на нейния подател, поради неотстранена в срок нередовност на същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: