ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 896
София, 27 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 136 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 10.10.2008 г. по гр.д. № 320/2007, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 17.04.2006 г. по гр.д. № 11900/2005 и са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е жалбоподателката В. С. П., представлявана от адв. Й от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за задълженията на работодателя да осигури на работника условия за работа и да вземе писмените му обяснения преди да му наложи дисциплинарно наказание, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата А. м. я оспорва, като счита по първия повдигнат въпрос, че истцата не се я явявала на работа и без прекратяване на трудовото правоотношение непосочването на време и място за явяване не е недопускане до работа, а по втория повдигнат въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с установената практика и е приел, че обясненията са необходими и те са надлежно поискани от работодателя, но не са представени от работника.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият материалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК), както се претендира, а вторият не обуславя крайното решение на съда.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е оспорвала с иск предходна заповед за уволнение, но искът е отхвърлен, тъй като трудовото правоотношение не е било прекратено. С писмо от 20.04.2005 г. истцата е заявила, че желае да продължи да изпълнява трудовите си задължения и е поискала да бъде уведомена, кога и къде да се яви на работа. С писмо от 18.08.2005 г. й е отговорено, че след изтичането на ползвания неплатен отпуск на 31.12.2001 г. тя не се е явила на работа, но при непрекратено трудово правоотношение не е необходимо да бъде уведомявана, къде и кога да се яви на работа. С писмо от 18.11.2005 г. истцата е поканена да се яви в инспектората, за да се запознае с докладна записка относно неявяването й на работа след 21.05.2005 г. и даде обяснения по нея. На 22.11.2005 г. тя се явява, запознава се с докладната записка, но не дава обяснения и е уволнена поради неявяването й на работа след 21.05.2005 г.
По първия повдигнат въпрос няма представена съдебна практика, която да се различава от установената, че работникът е длъжен да се явява на работа в изпълнение на сключения трудов договор. Работодателят има задължението да посочи време и място на явяване, когато работникът се явява, за да заеме длъжността, на която е възстановен. По втория повдигнат въпрос съдът не е приел нещо различно от установената практика, че обясненията трябва да бъдат поискани от работника преди налагането на дисциплинарното наказание. След оспорването на този факт от истцата съдът въз основа на събраните доказателства по делото е приел, че това изискване на закона е изпълнено.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 10.10.2008 г. по гр.д. № 320/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.