О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
София, 11.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 246 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. А. П. от гр. П., в качеството му на Е. “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по психиатрия д-р А. П. ” със седалище и адрес на управление в гр. П. и Л. Х. К. от гр. А., в качеството й на Е. “Д-р Л. К. – амбулатория за индивидуална практика по специализирана акушеро-гинекологична помощ”, със седалище и адрес на управление в гр. А., чрез процесуалния им представител адв. П, против въззивното решение № 1* от 6 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 214 от 8 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. А. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, защото правната квалификация на иска за връщане на сумата от 10322 лева неправилно е определена като такава по чл. 63 ал. 1 ЗЗД, защото предявената претенция е по чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД; касаторите са изпратили нотариална покана до ответницата, в която отразяват, че ако не бъдат уведомени за дата и час на сключване на окончателния договор, ще считат предварителния договор за развален; ищците са реализирали правото си на избор между двете алтернативи по предварителния договор много преди датата на предявяване на иска – с изпращане на нотариалната покана, поради което концентрацията е настъпила с изтичане на дадения в нотариалната покана срок, а не с предявяването на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, по който те са направили отказ от иска; не съществува пречка да се предяви иск за реално изпълнение, а при отхвърлянето му да се предяви иск за обезщетение за неизпълнение. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по определяне на приложимата правна норма в противоречие с т. 1 на ППВС № 1 от 1979 г.; по въпроса от кой момент е развален предварителния договор е налице разрешаване в нарушение на практиката на ВКС или противоречиво разрешаване на съдилищата; по въпроса дали предявяването на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и последвал отказ от него е пречка за претендиране на последиците от развалянето и относно момента на развалянето, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата; по въпроса след предявяване на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и последващ отказ от него възможно ли е да се иска връщане на даденото, е налице разрешение в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаване от съдилищата. Представят се решение № 2* по гр.д. № 1* за 1967 г. на І ГО, решение по гр.д. № 872 за 2004 г. на СГС (без да е ясно дали е влязло в сила), решение № 548 по гр.д. № 5* за 1960 г. на ІV ГО, решение № 680 по гр.д. № 33 за 1971 г. на ІІ ГО, решение № 1* по гр.д. № 4* за 2007 г. на ІІІ ГО.
Ответницата В. Н. К. , в качеството й на Е. “Д-р В. К. – амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по акушеро-гинекология”, със седалище и адрес на управление в гр. А., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че правната квалификация по иска за присъждане на сумата от 10322 лева, платени при сключване на предварителен договор, представляваща продажна цена на безсрочно право на ползване върху недвижим имот, е по чл. 63 ал. 1 ЗЗД – за изпълнение на договора, в съответствие със заявеното от касаторите в исковата молба и условията в договора; налице е несключване на договора по вина на ответницата, поради което за касаторите са били налице алтернативни възможности по предварителния договор – да заявят, че считат договора за развален, като в този случай продавачът ще им дължи връщането на всички суми по договора и неустойка от 200 хиляди евро или да предявят искове за обявяване на предварителния договор за окончателен и да получат неустойка в размер на 50 хиляди евро за неизпълнението за всеки от тях, като в разглеждания случай касаторите са направили и двете; първо е предявен иск за обявяване за окончателен на предварителния договор – избрали са втората хипотеза, като без значение е, че в последствие са се отказали от иска, защото е недопустимо в последствие да променят волята си да изберат една от алтернативните възможности; неоснователен е и искът по чл. 92 ЗЗД – за присъждане на сумата от 12 хиляди евро като част от неустойката от 200 хиляди евро по същите съображения – касаторите са избрали реда да искат сключване на окончателен договор.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На първо място, въпросът за правната квалификация на предявения иск за присъждане на сумата от 10322 лева, платена при сключване на предварителния договор, не е обуславящ изхода на спора. Това е така, тъй като решаващият извод на съда (това впрочем е и изцяло решаващата воля на съда в разглеждания случай) е във връзка с уговорения между страните по предварителния договор начин за уреждане на отношенията, ако окончателен договор не бъде сключен по вина на продавача, като страните са приели два алтернативни подхода в случая – купувачите имат право да заявят разваляне на договора и да получат връщане на сумите, платени по договора, заедно с неустойка от 200 хиляди евро, или пък да предявят искове за обявяване на предварителния договор за окончателен и да получат неустойка от 50 хиляди евро за неизпълнението за всеки от тях. Затова е без значение каква правна квалификация е приел съдът при тези съображения, поради което не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК по този въпрос касационният контрол да бъде допуснат.
По аналогичен начин останалите въпроси – за момента, от който следва предварителният договор да се счита развален, за това дали предявяването на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и последвал отказ от него е пречка за претендиране на последиците от развалянето, както и дали след предявяване на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и последващ отказ от него е възможно да се иска връщане на даденото по предварителния договор, също не са обуславящи за изхода на спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора.
Нито едно от представените съдебни решения не разрешава въпрос при сходни с процесния случай обстоятелства – решение № 2* по гр.д. № 1* за 1967 г. на І ГО сочи, че развалянето на предварителни договори не може да стане по съдебен ред; решение по гр.д. № 872 за 2004 г. на СГС не следва да се обсъжда, тъй като в тежест на касаторите е било да установят, че то е влязло в сила и така представлява съдебна практика, даваща разрешения, които могат да бъдат обсъждани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК; решение № 548 по гр.д. № 5* за 1960 г. на ІV ГО сочи, че от датата на отхвърляне на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, се поражда правото да се търсят сумите, заплатени по предварителния договор; решение № 680 по гр.д. № 33 за 1971 г. на ІІ ГО сочи, че погасителната давност за суми, дадени по предварителен договор, започва да тече от датата на влизане в сила на решението за отхвърляне на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД; решение № 1* по гр.д. № 4* за 2007 г. на ІІІ ГО третира въпроса с точното определяне на характера и размера дадения по договора задатък.
В разглеждания спор обуславящ изхода на делото въпрос би бил как следва да се цени отправено изявление за разваляне на предварителен договор в нотариална покана, отправена до продавача преди завеждане на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, в случай, че страните по предварителния договор са уговорили при неизпълнение от страна на продавача алтернативно да имат възможността да отправят изявление за разваляне на договора и заплащане на даденото по договора, заедно с неустойка от 200 хиляди евро, или да предявят иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и да получат неустойка от по 50 хиляди евро за всеки от тях. Подобен въпрос обаче не е зададен от касаторите, а съдът не може да допуска касационното обжалване по незададен въпрос, тъй като би процедирал в нарушение на принципа за диспозитивност на гражданския процес и по-специално на чл. 6 ал. 2 ГПК.
След като отговорът на ВКС в процедурата по чл. 290 ГПК не е ангажиран от касаторите чрез обуславящ изхода на спора въпрос, то не може да се подложи на преценка и наличието на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответницата претендира заплащане на разноски, които са в размер на 3000 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие и й се дължат на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение № 1* от 6 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
ОСЪЖДА А. А. П. от гр. П., в качеството му на Е. “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по психиатрия д-р А. П. ” със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. “М” І 13, ет. 4, ап. 11, и Л. Х. К. от гр. А., в качеството й на Е. “Д-р Л. К. – амбулатория за индивидуална практика по специализирана акушеро-гинекологична помощ”, със седалище и адрес на управление в гр. А., ул. “. № 7, да заплатят на В. Н. К. , в качеството й на Е. “Д-р В. К. – амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по акушеро-гинекология”, със седалище и адрес на управление в гр. А., пл. “Ц” № 6, сумата от 3000,00 (три хиляди) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: