О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр.София , 17.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №275 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. С. С. и Т. А. С., двамата от гр. В., против решението от 10.12.2008г., постановено по гр.д. №472/2008г. на Видински окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 16.07.2008г. по гр.д. №595/2008г. на Видински районен съд, в частта, с което е уважен предявения от М. В. М. от гр. В., срещу Й. С. С. и Т. А. С. иск с правно основание чл.93, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. В. М. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение, в обжалваната част, е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с което е уважен предявения от М. В. М. срещу Й. С. С. и Т. А. С. иск с правно основание чл.93, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържат, че въпросът за приложението на разпоредбата на чл.93, ал.2, пр.2 от ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.93, ал.2, пр.2 от ЗЗД, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението й има установена практика на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени и доводи за неправилност на въззивното решение, по които касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.12.2008г., постановено по гр.д. №472/2008г. на Видински окръжен съд, по касационна жалба на Й. С. С. и Т. А. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: