О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр. София, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3702 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационни жалби на страните срещу решение № 68 от 04. 07. 2017г. по в. гр. дело № 135/2017г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 16 от 13. 03. 2017г. по гр. дело № 538/2016г. на Елховски районен съд в частта му, с която иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 7 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда по нохд № 345/2013г. на Елховски районен съд, ведно със законната лихва от 07. 03. 2016г.- датата на влизане в сила на оправдателната присъда, и в частта му, с която същият иск е отхвърлен за сумата над 7 000лв. до предявения размер от 15 000лв. като неоснователен.
По касационната жалба на ищеца С. А. К.:
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на делото: “Кои са критериите за определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост по чл. 2 ЗОДОВ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ?“, сочейки противоречие на обжалвания въззивен съдебен акт със задължителната практика на ВКС: решение № 407 от 26.05.2010г. по гр.д. № 1273/2009г. на ВКС, III г.о., решение № 708 от 14.01.2011г. по гр.д. № 1389/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 832 от 10.12.2010г. по гр.д. № 593/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 302 от 04.10.2011г. по гр.д. № 78/2011г. на ВКС, III г.о., решение № 292 от 11.03.2015г. по гр.д. № 3435/2014г. на ВКС, III г.о., ППВС № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. №3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по тази касационна жалба – Прокуратурата на Република България не представя писмен отговор.
По касационната жалба на ответника Прокуратура на Република България:
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело за начина на определяне на обезщетения за неимуществените вреди след преценка от съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на „справедливостта“, установен с чл. 52 ЗЗД, сочейки противоречие на атакуваното въззивно решение със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т. ІІ от ППВС 4/23.12.1968г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 388 от 28.10.2015г. по гр. дело № 2155/2015г. на ВКС, ІV г.о., решение № 192 от 14.06.2016г. по гр. дело № 1061/2016г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по тази касационна жалба – С. А. К., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди с цена над 5 000 лв., т. е. същите са допустими.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по по чл. 234, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК /държане на акцизни стоки без бандерол, изискуем по закон – 100бр. пакета нарязан тютюн, тежащ общо около 200кг., на стойност 36 853.20лв./, производството по което е приключило с оправдателна присъда № 159/09.11.2015г. по нохд № 345/2013г. по описа на ЕРС, влязла в сила на 07. 03. 2016г..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 7 000 лв. и е отхвърлен за разликата до 15 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, включващи се в понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД: тежестта на повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 234, ал.2, т.3 вр. ал.1 НК, за което наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК; продължителността на наказателното преследване от три години и три месеца – 06. 05. 2012г. – 07. 03. 2016г. /общо за досъдебната и съдебна фаза/; негативното отражение на наказателното преследване върху емоционалното състояние на ищеца, върху неговото добро име и авторитет в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите. Ямболски окръжен съд е приел въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял обичайните вреди при подобни деликти: стрес, притеснения от отзвука сред семейството, приятели и социална общност, неудобства, притеснения от публичното достояние чрез разпространение на факта за образуваното срещу него наказателно производство в интернет пространството, от отзвука сред приятели, познати и съграждани, които са коментирали обвинението и са отправяли подмятания по негов адрес, което е дало отражение върху самочувствието му и е довело до ограничаване на социалните контакти, до преустановяване на обичайни занимания и хобита като игра на карти и лов, като за последното е от значение и отнетото разрешение за носене и употреба на ловно огрестрелно оръжие през цялото времетраене на процесното наказателно производство. Въззивният съд при определяне на справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди, възлизащ на 7 000 лв., е отчел и установените факти, че ищецът не е бил осъждан (преди това е бил осъждан на глоба от 250лв. и е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т. 3 НК) и че не му е била наложена мярка за неотклонение по процесното незаконно обвинение. Съобразил е и социално – икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на воденото процесно наказателно производство.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва касаторът да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. И двете страни по делото поставят един правен въпрос от значение за изхода на спора за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане, вкл. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който макар удовлетворяващ общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в приложените от касаторите решения на ВКС по чл. 290 ГПК, посочени по – горе. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като характера и интензивността на болките и страданията и отражението им върху психиката на ищеца и отношенията му с близките и познатите; продължителността на наказателното производство от 3 години и 3 месеца; тежестта на повдигнатото обвинение и преживяните негативни емоции от това; отсъствието на наложена мярка за неотклонение; отнемането на разрешително за носене на ловно огнестрелно оръжие и икономическата конюктура в страната, с които конкретни обстоятелства съставът на Ямболски окръжен съд изцяло се е съобразил, обсъждайки ги в мотивите на съдебното решение. При това положение не е осъществено и соченото от касаторите допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 04. 07. 2017г. по в. гр. дело № 135/2017г. на Ямболски окръжен съд в атакуваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.