2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
София, 19,12,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 788 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1867/24.ІІІ.2011 г. на К. Й. Г. от София, подадена против определение № 521 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 6.VІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 450/2011 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу въззивното определение № 4180 на СГС, с-в ІІІ-В, от 22.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 3204/2011 г.: за оставянето без уважение на частна жалба на Г. с вх. № 17639/4.Х.2010 г. против първоинстанционното разпореждане от 17.ІІІ.2009 за издаване на изп. лист в полза на [фирма] след снабдяването на това д-во с издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.
Оплакванията на частния жалбоподател са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното определение при допуснати от предходния състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира за отменяването му и за постановяване на съдебен акт, с който оставената без разглеждане негова частна касационна жалба да бъде уважена. Инвокирани са доводи, че неправилно било приетото от предходния 3-членен състав на ВКС, че с атакуваното пред него въззивно определение на СГС не се давало разрешение по същество на друго производство, както и че с това разбиране с прави „едно стеснително и ограничено тълкуване на закона”.
Ответното по частната жалба [фирма] – София, не е ангажирало становище на свой представител по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во пред тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на К. Й.. Г. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да приеме, че частната касационна жалба на Г. е процесуално недопустима и на това основание да я остави без разглеждане, предходният тричленен състав на ВКС е изхождал от обстоятелството, че с атакуваното определение на СГС се е оказало неприето направеното от Г. едва пред този въззивен съд възражение /по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК/ относно ненадлежно връчване на издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение на негово парично задължение към д-вото. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове (Oбн. ДВ, бр. 29 от 21.V.1974 г., И.. ДВ, бр. 46 от 12.VІ.2007 г.) всеки член от кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание. Заглавието на чл. 423 ГПК установява възможност предвиденото в чл. 414 ГПК възражение срещу издадена заповед за изпълнение вместо пред първостепенния съд – да се прави направо пред въззивната инстанция, от което нормативно положение не следва, че отрицателното произнасяне на последната може да се атакува с частна жалба пред ВКС по общия ред. Липсва изрично предвиден процесуален ред за атакуване на определението на въззивен съд за неприемане възражението на длъжника, а и с него /с неприемането/ не се дава разрешение по същество на друго производство, щом като в заповедното заявителят е бил вече удовлетворен посредством снабдяването му със заповед за изпълнение. Още по-малко се прегражда по-нататъшното развитие на това специално неисково пр-во, след като, въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК, се отива към издаване и на изп. лист за сумата, предмет на паричното задължение.
Като е съобразил тези данни по делото на плоскостта на чл. 274, ал. 1 и 3, т. 2 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /обосновано и законосъобразно/ определение за оставянето без разглеждане на частната касационна жалба на К. Й.. Г. против обективираното от СГС като въззивна инстанция неприемане на възражението на този длъжник срещу издадена в полза на [фирма] заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 521 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 6 юли 2011 г., постановено по ч. т. д. № 450/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2