1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С., 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1769 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ф. КОНСТРУКСИОН -КЛОН БЪЛГАРИЯ“ К. [населено място], чрез пълномощника си адв. И. В. от АК-С., против въззивно решение № 216 от 26.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 405/2011 г. на Видинския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 201 от 26.04.2011 г. на Видинския районен съд, постановено по гр.д. № 2483/2010 г., са уважени предявените от М. М. Б. от [населено място] срещу „Ф. КОНСТРУКСИОН -КЛОН БЪЛГАРИЯ“ К. [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ -за сумата от 3 309,27 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси относно това, дали подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. М. Б. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е незаконосъобразна, тъй като изискването за по-високо образование – висше, степен „магистър“ е било въведено само по отношение на ищцата, а не и на останалите служители, изпълняващи като нея длъжността „преводач“ в ответното дружество, поради което е приел, че по отношение на трудовата си дейност тя е била дискриминирана в сравнение с тях.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Разрешаването им обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, установена в производство по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК – решение № 507 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 978/2009 г., IV г.о., която е съобразена от въззивния съд. Според нея работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията на образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. Съдът не може да определя каква квалификация и какво образование изисква съответната трудова функция и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В тези случаи обаче работодателят също е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата. Съдебният контрол при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни изисквания, а такава е забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ. Ето защо контролът на съда за законност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно законовите изисквания. Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена задължителна практика на ВКС.
Съобразно изхода на спора, на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216 от 26.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 405/2011 г. на Видинския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 3031/21.10.2011 г. на „Ф. КОНСТРУКСИОН -КЛОН БЪЛГАРИЯ“ К. [населено място]. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: