О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
[населено място] ,11,12,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на десети декември ,през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2381 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 374 / 03.06.2014 год. по в.т.д.№ 179 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото,образувано по въззивна жалба на [фирма], представлявано в процеса от търговски пълномощник [фирма] , против решение № 129 / 10.02.2014 год. по т.д.№ 1293 / 2013 год. на Варненски окръжен съд,в частта в която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] ,обявена с атакуваното решение,с което е открито производството по несъстоятелност на същото дружество, е приета датата 1 януари 2012 година . Жалбоподателят оспорва правилността на определението, обосновано с липсата на качество, по смисъла на чл.20 ал.1 б.”а”,”б” или „ в” ГПК / отм./, респ. по чл. 32 т.1, т.2 или т.3 на ГПК / в сила от 01.03.2008 год./,на дружеството – търговски пълномощник ,респ.е изключена допустимостта на „водене на процес„ по смисъла на чл.26 ал.2 ТЗ,въпреки упълномощаването на [фирма] от [фирма], от търговски пълномощник – юридическо лице, чрез преупълномощаване на физически лица, притежаващи изискваното от процесуалния закон качество. Жалбоподателят се позовава на редакцията на чл.32 т.5 ГПК,в която изрично е разпоредено, че представителство по пълномощие може да се учредява на „лица„ / без да е ограничено до физически лица /, предвидени в закон.Доколкото юрисконсулта, респ. друг служител с юридическо образование или упълномощено от юридическото лице – търговски пълномощник лице – адвокат,черпи представителната си власт от тази на търговския пълномощник, то процесуалното представителство в процеса не излиза извън обхвата на учреденото от представлявания от търговския пълномощник търговец . Жалбоподателят посочва в подкрепа и мотиви от ТР № 1 / 17.03. 1993 год. по гр.д.№ 3/ 1993 год. на ОСГК на ВС, според които „ търговският пълномощник ,снабден с изрично пълномощно за водене на процеси, може да организира процеса,като упълномощи юрист,отговарящ на изискванията на чл.20 ал.1 б.”а” и „в” ГПК / отм./ „ , които разпоредби са възпроизведени в чл.32 т.1 и т.2 от действащия ГПК. Жалбоподателят е навел и довода, че дори да би било налице недопустимо конституирано процесуално представителство, въззивният съд не е следвало да прекрати производството,преди да изчерпи възможността за саниране на процесуалните действия от представлявания – [фирма] , като при неотстраняване нередовността на предявяването подлежи на обезсилване и първоинстанционното решение, каквото в случая не е сторено ТР № 1 / 17.07.2001 год. по т.д.№ 1/2001 год. на ОСГК на ВКС / .
Ответната страна не е депозирала отговор на частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване,като преграждащ развитието на въззивното производство, съдебен акт.
Частната жалба е основателна .
Даденото от въззивния съд разрешение директно конфронтира с неограничената от закона възможност търговският пълномощник да бъде както физическо,така и юридическо лице,без значение дали се касае за упълномощаване в специалните хипотези на чл.26 ал.2 ТЗ, както и с ТР № 1/17.03.1993 год. по гр.д.№ 3/1993 год. на ОСГК на ВС, разрешението в което почива на съображението,че „воденето на процеси” по смисъла на чл.26 ал.2 ТЗ има за предмет предоставяне за упражняване от търговския пълномощник на материално по своя характер , а не на процесуално право на представителство.Поради това,между търговеца и търговския му пълномощник,изрично упълномощен за „ водене на процеси „ , не се касае за правоотношение по процесуално представителство,спрямо което да намират приложение разпоредбите на чл. 20 ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.32 ГПК.Както правилно е посочил жалбоподателя,мотивите на Тълкувателното решение дават отговор и на релевантния в случая правен въпрос,като диспозитивно изнесената част,очевидно неизчерпваща смисъла на даденото разрешение, касае представителство от физическо лице, доколкото единствено то би могло обективно да отговаря и на изискванията по чл.20 ал.1 б.”а” и „ в” ГПК /отм./. С посоченото Тълкувателно решение е предвидено, че въпреки липсата на качества по смисъла на преждецитираните процесуални норми, търговският пълномощник / в хипотеза на физическо лице / може да представлява търговеца в процеса чрез упълномощаване на квалифицирани съобразно същите норми лица. Липсва основание същото разрешение да би било изключено за търговски пълномощник – юридическо лице . Целта на ограниченията на чл.32 ГПК е гарантирането на квалифицирана гражданскоправна защита, с която цел упражняването й по предприетия от търговския пълномощник на молителя [фирма] начин съответства. Липсва логичен довод за въведеното от въззивния съд стеснително тълкуване на чл.26 ал.2 ТЗ , до каквото практически водят изводите му за допустимо „ възлагане на процеси „ по чл. 26 ал.2 ТЗ само и единствено на търговски пълномощници – физически лица.
Правилни са и съображенията на жалбоподателя,че дори да би било налице нередовно процесуално представителство,като процесуална предпоставка за допустимостта на производството,въззивният съд е следвало да укаже отстраняването й от представлявания, с евентуално потвърждаване от същия подаването на молбата по чл.625 ТЗ и извършените до момента процесуални действия.Липсата на разпоредба, аналогична на чл.25 ГПК / отм. / не е основание за противен извод, тъй като сме изправени пред липса на удостоверено авторство на молбата,като изходяща от страна в производството – [фирма],а не от страна – [фирма] / чл.129 вр. с чл.127 ал.1 т.6 ГПК, т.4 на ТР № 1/ 17.07.2001 год. по т.д.№ 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/.Неотстраняването на нередовността би предпоставило не само прекратяване на въззивното производство,но и обезсилване на първоинстанционното решение,независимо че предмет на въззивно обжалване е само частта му досежно определяне начална дата на неплатежоспособност / арг. от т.14 на ТР № 1 от 04.01.2001 год. по т.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС/.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 374 / 03.06.2014 год. по в.т.д.№ 179 / 2014 год. на Варненски апелативен съд .
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на устните състезания по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :