4
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2323/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 898
гр.София, 14.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2323/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София срещу въззивно решение № 419/4 март 2015 год. по т.дело № 4300/2014 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, VІ ТО, 15 състав, от 8 август 2014 год. по т.дело № 7529/2012 год., за прекратяване на дружеството-касатор на основание чл.155, ал.1 ТЗ по иск на С. Л. А.-Т..
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси необходимо ли е важните причини по смисъла на чл.155, ал.1 ТЗ, налагащи прекратяване на дружеството, да накърняват интересите му като цяло или е достатъчно да засягат интересите на отделния съдружник, възможно ли е чрез изключване на съдружник да бъде преодоляна невъзможността за свикване на общо събрание и представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила пропускът на съда да даде указания на страните при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК. Претендира се допускане на жалбата до касационен контрол, отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответникът по касация С. Л. А. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 3 състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобрази данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно и допустимо въззивно решение на Софийски апелативен съд и нередовностите и? са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, потвърждаващо решението на Софийски градски съд за прекратяване на ответното дружество на основание чл.155, ал.1 ТЗ, въззивният съд е приел, че искът е предявен от надлежна страна и се основава на обстоятелства, накърняващи интересите на ответното дружество като цяло, съставляващи „важни причини” за прекратяването му по смисъла на ТЗ – неосъществяване на търговска дейност в продължителен период от време и непровеждане на общи събрания на дружеството след 2010 година. На основание чл.272 ГПК е препратил и към мотивите на Софийски градски съд съгласно предвидената от законодателя възможност при правилно първоинстанционно решение.
Първият въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба, не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. В множество решения е прието, че основен ориентир за важността на причината следва да бъде интересът на дружеството с ограничена отговорност като цяло, а не неудовлетворяване интересите на отделни съдружници. Външни белези на разстройството в дейността на дружеството могат да бъдат трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на дългове, създаващи затруднения, влошени взаимоотношения между съдружниците, дължащи се на липсата на приходи, поведение на мнозинството, накърняващо задължението за лоялност към малцинството и към дружеството като цяло, развиване на забранена конкурентна дейност, преустановяване на търговската дейност на дружеството за продължителен период от време. При обсъждането на основанията за прекратяване по чл.155, т.1 ТЗ, релевирани с исковата молба, въззивният съд е изхождал от интересите на дружеството като цяло в съответствие с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, позовавайки се изрично на решението по т.дело № 389/2009 год. на Първо ТО на ВКС, цитирано от жалбоподателя в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Първият материалноправен въпрос е обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а оплакванията за неправилно възприемане на фактическата обстановка от САС и необоснованост на изводите му относно наличието на важни причини по смисъла на чл.155, ал.1 ТЗ не могат да се обсъждат в производството по допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на ОСГТК, т.1.
Вторият въпрос не е от решаващо значение за изхода на спора с оглед броя и вида на сочените в исковата молба основания за прекратяване на дружеството и липсата на твърдения за предприемане на обосновани действия за изключване на ищцата.
Процесуалният въпрос е формулиран твърде общо, сам по себе си не е включен в предмета на спора и не е обусловил правната воля на въззивния съд.
Независимо от горното, разгледан в контекста на оплакването за липсата на указания по чл.146, ал.2 ГПК към ответника, че не сочи доказателства за предприети действия по събиране на вземанията на дружеството, включително и за иницииране на съдебни производства, процесуалният въпрос не е разрешен в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ОСГТК. Според мотивите на т.2 на ТР № 1/2013 год. при наведено оплакване от въззивника за процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада, в т.ч. и за неточни и непълни указания въззивният съд не дължи указания относно ирелевантни за спора факти, каквито са евентуални действия на дружеството по събиране на вземанията му срещу трети лица.
По изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 419 от 04.03.2015 год. по т.дело № 4300/2014 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ