3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 898
С., 21,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 832 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. сервиз О.-В. против решение № 348/12.12.13 г. по в.т.д. № 604/13 г. на ВнАС, с което по същество се отхвърля иска на касатора срещу М и М М. и М. БГ О.-С. за предаване на вложена от ищеца въз основа на договор за митническо складиране от 11.06.10 г. на процесната акцизна стока-алкохол в митнически склад, управляван от ответника.
Ответникът е подал отговор, че касационната жалба не следва да се допуска, а е и неоснователна.
С обжалваното решение е прието следното: Между страните е сключен договор за митническо складиране в митнически склад на 11.06.10 г., който е прекратен едностранно от възложителя-ищец с предизвестие от 4.08.10 г. За освобождаване на стоките, обаче, не е достатъчно само искане от влогодателя по правилата на чл.585 ТЗ, но и дадено разрешение от митническите органи на основание чл.115 и 116 ЗМ, каквото няма. Промяната в митническия режим от митническо складиране в транзитиране по см. на чл.90,ал.1 ЗМ е различна процедура от уредената в чл.115 и 116 ЗМ и касае митническия режим и свързаните с него правни последици. От писмо на А. М., на л.192 от делото в ОС, се удостоверява, че транзитната декларация е анулирана, което означава, че няма разрешение за преминаване към режим транзит, включително и за вдигане на стоката, което е действие по осъществяване на посочения режим.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Релевантно ли е липсата на разрешение поради неправомерен отказ на складодържателя, за уважаване на иск за присъждане на гражданскоправни последици от прекратен договор за митническо складиране? , 2. При иск за предаване на стоки поставени под митнически контрол, има ли правно значение и подлежи ли на преценка от съда неправомерният отказ на складодържателя да освободи стоката за която е искано преминаване към режим транзит при условията на чл.251,ал.1 ППЗМ?
Така формулираните въпроси не кореспондират с предмета на делото.
По първият въпрос няма противоречиво решаване с влязло в сила Р 1501/24.10.13 по т.д. 1350/12 на ВнОС, между същите страни, тъй като неговия предмет е различен-иск по чл.422 ГПК за установяване възнаграждение по договор за митническо складиране.
По вторият въпрос се поддържа бланково основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, без да се излагат доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
И по двата въпроса има задължителна практика на ВКС. С Р 68/18.07.11 г. по т.д. 529/10 на І т.о. е прието, че договорът за влог в митнически склад е вид договор за влог в публичен склад по см. на чл.573 и сл. ТЗ, по силата на който складодържателят приема срещу възнаграждение определените в чл.104,ал.1 ЗМ стоки, които се намират под режим на митническо складиране. Страни по този договор са влогодател и влогоприемател. Влогоприемателят е складодържател и се дефинира, като лице получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол по см. на чл.105,ал.2 ЗМ. Насрещна страна-влогодателят или вложителят, е лицето което е задължено да постави стоките под режим на митническо складиране или лицето на което тези права са прехвърлени-чл.105,ал.3 ЗМ. Договорът за влог в митнически /антрепозитен/ склад е подчинен на специалните разпоредби на ЗМ, което го отличава от договора за неправилен влог. Чл.107 ЗМ вменява на складодържателя задължението да осигури неотклонение на стоките под митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митнически склад и да изпълнява задълженията по чл.112,ал.1, чл.114-116 ЗМ. Разпоредбата на чл.113,ал.1 ЗМ е императивна и от нея следва, че и след изтичане срока на договора влогоприемателят дължи пазене на стоките поставени под митнически надзор, срещу което влогодателят дължи заплащане на договореното възнаграждение. Складодържателят не може да се освободи от стоките по правилата на чл.255,ал.2 ЗЗД и чл.585,ал.2 ТЗ, поради ограниченията на специалните норми на ЗМ.
Съгласно чл.2.6 на договора, възложителят е длъжен в случай на прекратяването му, да предприеме необходимите действия за приключване на режима митническо складиране.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 348/12.12.13 г. по в.т.д. № 604/13 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: