О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 22.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1817/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Т. И. Б., чрез адвокат Г. Ч., с вх.№ 12486 от 18.12.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1800 от 14.11.2008 г. по т.д.№3223/2012 г. на Софийския апелативен съд,ГК, 10 състав в отхвърлителната част. С решение от 04.06.2012 г. по гр.д.№11214/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, І-15 състав е уважен предявеният от касатора срещу ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 6 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото на 27.03.2008 г. ПТП в резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по делото. Дължимото обезщетение е определено общо в размер на 20 000 лв., като е приспаднато съпричиняването на ищеца, определено на ? ид.ч. и доброволно изплатената от застрахователя сума в размер на 4 000 лв. По повод въззивната жалба на настоящия касатор Софийският апелативен съд е увеличил общия размер на дължимото застрахователно обезщетение на 30 000 лв. Възприел е изводите на градския съд за същия процент на съпричиняване от пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан, поради което и след приспадане на доброволно изплатената от застрахователя сума от 4 000лв., дължимото застрахователно обезщетение е увеличено със сумата 5 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 11 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Касаторът твърди, че в тази си част въззивното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че определеното обезщетение за причинените му неимуществени вреди, е занижено, неотговарящо на характера и степента на уврежданията. Навежда доводи за липса на категорични доказателства за виновното съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат, поради което неправилно съдът го е определил на 50%. Позовава се на допуснати нарушения при обсъждане на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, тъй като от нея не се установява по категоричен начин, че е бил без предпазен колан. Касаторът подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като формулира следните правни въпроси: Има ли „съответствие между присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и характера и степента на тези вреди и дали постановеното решение отговаря на нормата на чл.52 ЗЗД?”; „Справедливо и адекватно на уврежданията ли е постановеното решение”; „Спазен ли е принципът на закона за присъждане на справедливо застрахователно обезщетение?”; „С оглед динамиката при приложението на посочената правна норма включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените в законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?”. При формулиране на въпроса за присъждане на адекватно и справедливо по размер обезщетение, поставя и въпросите за това „дали е присъдено справедливо и адекватно обезщетение”, „Какво отражение е дало заключението на вещото лице Г. по отношение на присъдения размер?” и „Съдът пренебрегнал ли е служебното начало?” .
Ответникът ЗК [фирма] оспорва основанията за достъп до касация а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване е формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил конкретните правни изводи на съда по приложение на закона. Множеството поставени от жалбоподателя правни въпроси са относими към твърдяната неправилност на обжалваното решение с оглед нарушаване на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД за определя на застрахователно обезщетение, адекватно на характера и степента на претърпените увреждания. Чрез така поставените правни въпроси, както и с препотваряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, касаторът фактически допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът за определяне на дължимото застрахователно обезщетение по справедливост, съобразно характера и степента на претърпените неимуществени вреди, е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Чрез така поставените въпроси, както и чрез въпросите, свързани с обсъждане на заключението на в.л. Г., касаторът фактически изразява несъгласието си с приетата от въззивния съд фактическа обстановка и цели приемане на нова, различна от вече установената, и въз основа на нея да бъдат направени изгодни за касатора правни изводи, че не е налице съпричиняване от негова страна за настъпване на вредоносния резултат.
Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от обезщетението за претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях.
Поставеният общотеоретичен въпрос за включване в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, на промените в законодателството и тези в обществено-икономическите отношения, както и този за пренебрегване на служебното начало, без да са обвързани с конкретните правни изводи на съда, не са обусловили изхода по делото, поради което също не представляват общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и подържаните допълнителни критерии за селектиране на касационната жалба.
Присъдените застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени , съобразени с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, са конкретни за всеки отделен случай, поради което с приложените съдебни решения не се доказва съществуването на противоречива съдебна практика и не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Трайно установена е съдебната практика, че размерът на присъдените застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди зависи от характера и степента на уврежданията във всеки конкретен случай. Изложените от касатора съображения за необходимостта от синхрон със съдебната практиката на страните от ЕС, без да са подкрепени с такава, не обуславят наличието на допълнителния критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1800 от14.11.2008 г. по т.д.№3223/2012 г. на Софийския апелативен съд,ГК, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение от 04.06.2012 г. по гр.д.№11214/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, І-15 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. И. Б. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 11 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2008 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: