7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1573 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. К. Н.-Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. М., против въззивното решение № 813 от 17 май 2011 г., постановено по гр.д. № 319 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г. с което е оставено в сила решение № 4610 от 13 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 3322 по описа на Софийския градски съд за 2007 г. за осъждане на касаторката и на А. М. В. от [населено място], да заплатят солидарно на Л. С. П. от [населено място] по иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата от 51045 евро, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото неправилно се приема, че между ищцата и ответниците по иска има сключени договори за поръчка, което е базирано само на твърденията на ищцата; неправилно се приема, че след като в разписките не е посочен размерът на получената сума, било очевидно, че същата не е получена от ищцата; не са обсъдени събраните по делото доказателства; изводът на съда за наличие на солидарна отговорност на ответниците противоречи на закона – липсва законова разпоредба, която да предвижда такава отговорност, а и липсва уговорка между страните за това; в тази част съдилищата са се произнесли по един недопустим иск. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса има ли сключен договор за поръчка или не; решението е недопустимо в частта за наличие на солидарна отговорност между страните. Представят се решение на ВКС по отменения ГПК и неотразено като влязло в сила решение на първоинстанционен съд, което не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата Л. С. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Срещу същото решение е подадена и касационна жалба от А. М. В., чрез процесуалния й представител адв. Г. Д..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът е приел за доказани факти, представляващи твърдения на ищцата за ползващите я обстоятелства; доказателствата не са преценени правилно – съдът е изключил представените предварителни договори, въпреки позоваването, че пълномощните са в изпълнение на тези договори; съдът е приел за установени договори за поръчка, за които предписаната форма за доказване е писмена, а не е приел за относими писмените договори по чл. 19 ЗЗД и въпреки ограниченията на чл. 133 ГПК (отм.); представените пълномощни не могат да се тълкуват като договор за поръчка, и разпоредбата на чл. 292, ал. 3 ЗЗД не може да се тълкува разширително; липсва доказателство за уговорка за солидарност между ответниците; подписаните от ищцата пълномощни са в изпълнение на предварителните договори, а не по твърдяните от ищцата договори за поръчка; дори и при нарушение на чл. 133 ГПК (отм.) ищцата не успяла да установи сключени договори за поръчка. В молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите доколко ако има договор за поръчка, това е правният договор, няма ли смесен характер и в тази връзка кои от елементите му следва да имат предимство (сочат се две решения на ВКС); допустимо ли е устен договор да бъде признат за действителен за сметка на писмен договор в предвидената от закона форма; допустимо ли е облигационен договор в устна форма да има по-голяма сила и значение от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма; допустимо ли е да се установява наличие на устен договор за поръчка чрез едностранна сделка – упълномощаване, и в този смисъл – може ли да се доказва наличието на двустранен договор чрез едностранна сделка; могат ли да бъдат игнорирани ограниченията за доказване на договори за поръчка на стойност над определения в ГПК размер при липсата на начало на писмено доказателство, като се има предвид, че едностранната сделка по упълномощаването носи единствено подписа на упълномощителя; допустимо ли е да бъде изключван част от текста на упълномощаването по едностранната сделка (в случая признанието за получаването на 10% от продажната цена) при тълкуването на този документ и в тази връзка следва ли пълномощното да се разглежда и тълкува в цялост, за да се прави извод за характера на евентуалния договор; може ли съдът да тълкува волята на страните различно от подписаното от тях съдържание на документа (в случая освен признанието за получаване на част от продажната цена е налице и декларация); какви са условията за възникване на солидарна отговорност, когато такава не е регламентирана в закона и няма сключен писмен договор, който да регламентира такава отговорност.
Ответницата Л. С. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., в отговор и на тази касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че между ищцата и касаторките е възникнало облигационно правоотношение, породено от договор за поръчка в съответствие с учредената им с изрични пълномощни представителна власт, в резултат на което касаторките са продали и получили от името на собствениците уговорената в нотариалните актове продажна цена, която не са отчели и не са предали изцяло в съответната част на ищцата; ищцата е упълномощила ответниците с нотариална заверка на подписите й от нейно име и за нейна сметка да извършат всички необходими правни действия по продажбата на собствените й поземлени имоти, а ответниците от името на упълномощителите са сключили два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, в изпълнение на което са получили и цената по договорите; по силата на дадените им пълномощни касаторките са разполагали с право да представляват ищцата в нотариалното производство и да извършват от нейно име всички следващи се процесуални действия до окончателното реализиране на сделките, поради което възникналото между страните правоотношение е породено от договор за поръчка; в този смисъл са и представените свидетелски показания, подкрепени от останалите доказателства по делото; договорът за поръчка не е нищожен на основание чл. 292, ал. 3 ЗЗД, защото сочената разпоредба изисква форма за действителност за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на доверителя, а в случая поръчката не е за придобиване, а за разпореждане с недвижими имоти, поради което приложим е чл. 37 ЗЗД; ирелевантни за отношенията на страните по спора са предварителните договори между тях, като предметът на договора за поръчка е съвсем друг, а предварителните договори могат да служат като индиция за водени между страните преговори относно възлагането на поръчка; касаторките не са установили, че са предали на ищцата цялата сума, получена от тях в изпълнение на сключените договори за покупко-продажба и отразеното от ищцата, че собствениците са получили сумите, не е достатъчно, доколкото от тях не е видно каква част от сумата са получили, а и самата ищца признава, че е получила само част от сумите; налице са основанията за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците – законът не предвижда такава в случая, но достатъчно е смисълът на поетите задължения да води до извода, че кредиторът може да иска изпълнение на престацията от всеки един от длъжниците заедно и поотделно; изричното отбелязване в пълномощните и съдържанието им, тълкувано съгласно волята на упълномощителя за общо представителство на продавачите от двете касаторки дава основание да се приеме, че волята на страните е била двамата довереници да отговарят солидарно за изпълнение на задължението по договора за поръчка.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
К. Н. Н.-Д. поставя два правни въпроса – по въпроса за това има ли сключен договор за поръчка или не, както и по твърдението за недопустимост на решението в частта за наличие на солидарна отговорност между касаторките.
Първият от поставените въпроси не може да обуслови допускането на касационното обжалване. Изводът на въззивния съд за отношенията на страните е основан на преценката на множество доказателства по спора, като в разглеждания случай касаторката не е посочила конкретно твърдение във връзка с цененето на доказателствата или за неправилност на изводите на въззивния съд. Единствения довод на касаторката в тази връзка е сложността на фактическите отношения в процеса на закупуване и уедряване на земеделските земи и възникналите по този начин правни отношения. Това поясняване сочи, че се иска принципно тълкуване на този сложен комплекс от правоотношения, без да е налице съотнасяне към конкретния спор. Тъй като не е поставен правен въпрос по конкретно правно разрешение на въззивния съд, което да е обусловило изхода на спора, то касационното обжалване не може да се допусне.
На второ място се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като в исковата молба не било посочено наличието на солидарна отговорност. В петитума на исковата молба изрично е посочено, че се търси солидарното осъждане на касаторката, а в посочването на обстоятелствата по спора също е посочено, че касаторките по договорите за поръчка следва да действат само заедно. Ето защо искането за допускане на касационното обжалване по формулираното по този начин твърдение, е неоснователно.
К. А. В. поставя осем правни въпроса, но и те не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се търси разрешение по въпроса за характера на договора за поръчка и в случай на уговорки със смесен характер кои от елементите му следва да имат предимство. Правният въпрос не е обвързан с разрешение на въззивния съд – липсва довод на съда за смесен характер на конкретните договорености между страните. Напротив – съдът е изложил, че приема наличието на договори за поръчка между ищцата и касаторките, а е преценил като неотносими по конкретните твърдения на ищцата предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Явно касаторката чрез този въпрос се домогва да докаже, че липсва договор за поръчка, а осъществените от касаторките действия са в резултат на съответните предварителни договори, но липсва надлежно правно разрешение на въззивния съд в този смисъл, което да обоснове допускането на касационното обжалване по поставеното питане. Ето защо изследването на представената съдебна практика е ненужно. По същите съображения – липса на тълкуване на въззивния съд в посочения от касаторката смисъл, следва да се заключи, че питането допустимо ли е устен договор да бъде признат за действителен за сметка на писмен договор в предвидената от закона форма, както и по въпроса допустимо ли е облигационен договор в устна форма да има по-голяма сила и значение от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма. също не обосновава допускането на касационно обжалване.
Както е посочено по-горе, заключението на въззивния съд е основано на множество доказателства и при преценката им съдът е приел за доказано сключването между страните на договор за поръчка, поради което неотносимо е питането за допустимостта договор за поръчка да се установява само чрез упълномощаване. ВКС би могъл да даде отговор на въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване на договори за поръчка над определения в ГПК размер в случай, че съдът е приел, че подобен договор е установен само въз основа на съответните гласни доказателства, което обаче в конкретния случай не е така. Извън посоченото следва да се отбележи, че при разпита на свидетелката Г. С. (открито съдебно заседание от 29 октомври 2009 г. пред първоинстанционния съд), друга от продавачките, свидетелката посочва, че е подписала пълномощно на касаторките, по силата на което са им предоставени права за продажба на имот, като собствениците ги упълномощили да намерят клиенти и да продадат мястото, понеже се занимават с такива работи и можели да намерят клиенти по цената, каквато уговорят. Тези сведения са съответни на дадените права по пълномощните и така са отразени и в обжалваното решение. Ето защо въпросът могат ли да бъдат игнорирани ограниченията за доказване на договори за поръчка на стойност над определения в ГПК размер при липсата на начало на писмено доказателство, като се има предвид, че едностранната сделка по упълномощаването носи единствено подписа на упълномощителя, не е относим към конкретното разрешение на въззивния съд.
От следващите два поставени въпроса – допустимо ли е да бъде изключван част от текста на упълномощаването по едностранната сделка (в случая признанието за получаването на 10% от продажната цена) при тълкуването на този документ и в тази връзка следва ли пълномощното да се разглежда и тълкува в цялост, за да се прави извод за характера на евентуалния договор и може ли съдът да тълкува волята на страните различно от подписаното от тях съдържание на документа (в случая освен признанието за получаване на част от продажната цена е налице и декларация), не е ясно тълкуване на кое точно разрешение на въззивния съд се претендира от касаторката. Съдът не е приел в обжалваното решение, че се налага да се тълкува само част от волята на страните, нито пък е посочил, че в една част приема упълномощаването, а друга игнорира по определени съображения. Изрично съдът приема, че отразеното от ищцата, че собствениците са получили сумите, не е достатъчно само по себе си да обоснове, че собствениците са получили плащането изцяло, доколкото от тях не е видно каква част от сумата са получили, а и самата ищца признава, че е получила само част от сумите. Изричен правен въпрос във връзка с това признание на ищцата не е посочен, нито пък е сторено питане за това как следва да се тълкува признанието за получени суми. Ето защо и по тези две питания не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
На последно място се поставя въпросът за условията за възникване на солидарна отговорност, когато такава не е регламентирана в закона и няма сключен писмен договор, който да регламентира такава отговорност. Както касаторката сама посочва в касационната си жалба, правилото на чл. 121 ЗЗД е ясно, а и по него е налице традиционно непротиворечиво разрешаване от страна на съдебната практика. Даденото обаче от въззивния съд разрешение взема предвид конкретните обстоятелства – съдът е тълкувал волята на страните предвид дадените пълномощни и действията на двете касаторки при изповядването на сделките. Въпрос отправен до съда за допускане на касационното обжалване за тълкуване смисъла на уговорките между страните, не се поставя, поради което и по този проблем касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответницата претендира сторените пред касационния съд разноски за възнаграждението на един адвокат, които са в размер на по 250 лева заплатени за изготвянето на двата отговора и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 813 от 17 май 2011 г., постановено по гр.д. № 319 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
ОСЪЖДА Н. К. Н.-Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] А. М. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Л. С. П. от [населено място], [улица], сумите от по 250,00 (двеста и петдесет) лева всяка от тях за разноски пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: