ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 898
София, 28 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 99 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Протестирано е решението на Бургаския окръжен съд от 19.06.2008 г. по гр.д. № 967/2007, с което е отменено решението на Бургаския районен съд от 20.06.2007 г. по гр.д. № 2496/2006, като е уважен предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно повдигане на обвинение и задържане под стража.
Недоволна от решението е П. на Република България, която го протестира в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на свидетелските показания на близки на пострадалия при доказване на претърпените болки и страдания и по материалноправните въпроси за отговорността на прокуратурата, когато мярката за неотклонение е постановена от съда и за присъждането на обезщетението за незаконно задържане под стража, когато повдигнатото обвинение е неоснователно, които въпроси са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволна от решението е и ОД „Полиция“, Б. , която счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на доказване на вредите от деликта и по материалноправния въпрос за отговорността на полицията, когато мярката за неотклонение е постановена от съда, които въпроси са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд и се разрешават се противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касацията А. М. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба и протест са подадени в срок, редовни са и са допустими.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси имат значение за правото на защита, а материалноправните обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е задържан от полицията на 30.08.2000 г. за 24 часа, след което му е повдигнато обвинение и от съда е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена с друга на 05.10.2000 г. Досъдебното производство срещу ищеца е прекратено на 29.10.2003 г. За неимуществените вреди от претърпяната процесуална принуда е определено обезщетение в размер на 1.500 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по материалноправните въпроси за отговорността на полицията при задържане и на прокуратурата, когато мярката за неотклонение е постановена от съда и за присъждането на обезщетението за незаконно задържане под стража, когато повдигнатото обвинение е неоснователно, въззивният съд се произнесъл в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, както е посочена в т. 13 ТР № 3 от 22.04.2005 г. по г.рд. № 3/2004 ОСГК, като е определил общо обезщетение за неоснователните задържане под стража в продължение на 1 месец и 5 дни и повдигане и поддържане на обвинение в продължение на 3 г. и 28 дни. По процесуалноправните и останалите материалноправни въпроси не е посочена противоречива съдебна практика. Тези въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по всички тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Не е в тежест на пострадалия да докаже всички болки, страдания, притеснения, неудобства и др. неприятни изживявания, които е имал, както и всички увреждания на физическото и психичното му здраве, тъй като всички тези обстоятелства имат отношение към размера на предявения иск за обезщетение. Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е доказан в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Доказателствената сила на свидетелските показания на близките на пострадалия не е по-малка от тази на другите свидетели, но съдът преценява достоверността им по вътрешно убеждение. Съдът не отговаря за вреди от задържане под стража, тъй като ако мярката е постановена или потвърдена от съда, тя съставлява законосъобразна процесуална принуда. Съдът обаче не повдига обвинение, и ако обвинението е неоснователно, цялата упражнена процесуална принуда е неоснователна, въпреки че е била упражнена процесуално законосъобразно. Ако вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно съгласно чл. 53 ЗЗД, поради което полицията отговаря наред с прокуратурата за неоснователно упражнената процесуална принуда по отношение на ищеца.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 19.06.2008 г. по гр.д. № 967/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.