1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
С., 12.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 258/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. П. Ч. от САК, срещу определение № 357 от 28.06.2011 г. по в. ч. гр. дело № 467/2011 г. на Великотърновски окръжен съд. Със същото се потвърждава разпореждане № 2 004 от 22.02.2011 г. на Районен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 2 669/2010 г., с което е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя (кредитор) заповед за изпълнение № 1 771/16.06.2010 г. и изпълнителен лист № 2 218/16.06.2010 г. срещу солидарните длъжници Д. Ц. Д. от [населено място] и [фирма] [населено място], на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ОС [населено място], ОС [населено място] и ОС [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба – Д. Ц. Д. от [населено място] е ангажирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (не е изпратено съобщение за постановеното определение, с оглед на което следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения срок), насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 6 122 от 16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 2 669/2010 г. Великотърновският районен съд е издал заповед по чл. 417 ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение № 1 771, с която длъжникът [фирма] [населено място] и поръчителите Д. Г. Д., Д. Ц. Д. и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят незабавно на кредитора (жалбоподател в настоящото производство) сумата от 58 867,62 евро, дължима по договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите № 20080222/19.02.2008 г., както и сумата от 2 302,70 лв. – направените съдебни разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист № 2 218/16.06.2010 г.
Срещу същата е подадено възражение от длъжниците Д. Ц. Д. и [фирма] (поръчители) по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 28.10.2010 г. съдът уведомил заявителя за постъпилото възражение, като му е указал, че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск по чл. 415 ГПК за установяване на вземането си като при непредставяне на доказателства за това ще обезсили издадената заповед за изпълнение. Съобщението е получено от жалбоподателя на 17.01.2011 г. от В. И. В. – юрисконсулт. Приложена е справка от съдебен деловодител, която удостоверява, че към 22.02.2011 г. няма данни за подадена искова молба. В законоустановения едномесечен срок жалбоподателят не е представил доказателства за предявяване на установителния иск, с оглед на което с разпореждане № 2 004/22.02.2011 г. ВТРС е обезсилил издадената заповед на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. От представеното във въззивното производство ксерокопие на искова молба (вх. 1 752/16.02.2011 г.) е видно, че кредитора е предявил иск за установяване на вземането си, но същият не е уведомил съда издал заповедта по чл. 417 ГПК. Определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение е обжалвано пред ВТОС, който с атакувания в настоящото производство съдебен акт (определение № 357 от 28.06.2011 г. по в. ч. гр. дело № 467/2011 г.) го е потвърдил. Въззивният съд е приел, че задължение на заявителя (кредитор) е да представи доказателства за предявяване на установителния иск пред съда, издал заповедта, което в настоящия случай не е направено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът: Следва ли съдът, издал заповедта за изпълнение, служебно да събира доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК и в тежест на заявителя ли е доказването, че исковата молба е постъпила в срока или това са факти служебно известни на съда?
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 124/27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т.о., ТК, определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т.о., ТК, определение № 454/25.06.2010 г. на ВКС по ч.т. д. № 432/2010 г. на ІІ т.о., ТК, определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ т.о., ТК, определение № 247/18.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ІV г.о., ГК, определение № 442/24.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2010 г. на ІІ т.о., ТК, определение № 483/05.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 444/2009 г. на І т.о, ТК и др. Според същата доказването на предявяването на иска по чл. 415 ГПК и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на такива доказателства предполага не само постъпване на исковата молба от заявителя в регистратурата, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал заповедта за изпълнение не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. При постановяване на въззивното определение Великотърновският окръжен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 357 от 28.06.2011 г. по в. ч. гр. дело № 467/2011 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: