О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София 14.10.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 5 октомври 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1551/2009 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Л. Г. и Ж. К. Г. чрез техния пълномощник адв. А. Г. против решение № 1074 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 841/09 г. на Варненския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 598 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 2990/05 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е направил необоснован извод, че искът по чл. 75 ЗС е предявен след изтичане на 6 – месечния преклузивен срок от извършване на нарушението, като не е съобразил, че се касае за продължавано нарушение, в какъвто случай срокът следва да се преценява от датата на последното нарушение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочат, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите от кой момент започва да тече 6- месечния срок за предявяване на иск за защита на нарушено владение по чл. 75 ЗС и дали в случая нарушението се изразява в еднократно действие или се касае за продължавано нарушение, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, правната теория и са от значение за точното прилагане на закона. Позовават се на решение № 1339 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 5579/07 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1805 от 1963 г. на ВС, І г.о.
Ответникът по касация “Н. инвест “ ЕООД със седалище гр. В. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, извърши проверка за наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, при която установи следното:
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 75 ЗС по съображения, че същият е недопустим поради изтичане на установения от закона 6 – месечен срок от извършване на нарушението. Приел е, че нарушението на владението, изразяващо се в премахване на оградата между двата имота и навлизане в имота на ищците, жалбоподатели в настоящото производство, е осъществено преди 26.03.2005 г. Изводът е направен въз основа на писмените доказателства, приети по делото, които сочат, че на 16.03.2005 г. съсобствениците на УПИ ІІ- 222 в кв. 1088 по регулационния план на 26 подрайон гр. В., в това число и жалбоподателката Ж. Г., са подали жалба до Р., в която се съдържат твърдения, че техническият изпълнител на строежа в съседния имот пл.№ 225 “събаря оградата ни, навлиза в границите на двора ни и нарушава целостта на сградите ни”, както и въз основа на свидетелските показания, според които през м. март 2005 г. ответникът започнал да събаря постройките на спорната граница, бил направен изкопа за сградата, след което строителството спряло поради възникнали спорове със собствениците на УПИ ІІ.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос от кой момент започва да тече срока по чл. 75 ЗС за предявяване на иск за нарушено владение, отговаря на установения в чл. 280, ал.1 ГПК общ критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил крайните изводи по него. Жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и/или търговската колегия на ВКС, приети при действието на З., както и решения по чл. 290 ГПК), поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото се сочат решения на ВКС по конкретни дела следва допускането на касационно обжалване да се преценява с оглед предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното с касационната жалба решение № 1805 от 1963 г. на І г.о. на ВКС е изцяло неотносимо към формулираните в изложението правни въпроси, касаещи срока на предявяване на иск по чл. 75 ЗС.
При внимателен прочит на мотивите на решение № 1339 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 5579/07 г. на ВКС, ІV г.о., не се установява на поставения въпрос да е дадено друго разрешение, различно от изразеното от въззивния съд в обжалваното решение. С него е прието, че срокът е започнал да тече от момента, когато ответникът /касатор/ е оградил целия имот и по този начин е ограничил възможността на ищцата да ползува частта от него / 4 реда лозе/, които е владяла до този момент, а в настоящото дело – че срокът по чл. 75 ЗС е започнал да тече от момента, в който ответното дружество е премахнало оградата и е навлязло е в имота, т.е. и в двата случая началото на 6 – месечния преклузивен срок е свързан с момента, когато е извършено нарушението, срещу което се търси защита. Следователно, не се установява поставеният правен въпрос да е разрешаван противоречиво, поради което и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът дали владението е нарушено чрез еднократно действие или се касае за няколко последователни във времето нарушения, в каквато хипотеза началният момент на срока за предявяване на иск по чл. 75 ЗС би следвало да се преценява от последното нарушение, е фактически и зависи от доказателствата по делото. В правната доктрина разграничението между двете категории нарушения се провежда въз основа на това дали това в резултат на нарушението се отнема фактическата власт на досегашния владелец или само се създават пречки и смущения при упражняването й. Конкретната преценка на въззивният съд по този въпрос би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1074 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 841/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: