4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1693 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. д. на д. с адрес в [населено място], представлявано от директора Т. Д., чрез процесуалния му представител адв. Я. Я., против въззивното решение № 3970 от 30 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 1017 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № ІІ-60-245 от 15 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 36932 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г. и вместо него е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Е. И., И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати сумата от 2538,82 лева обезщетение за оставането й без работа.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, защото за уволнението на ищцата са налични всички необходими основания – извършена промяна в щатното разписание, взето е становище на синдикалната организация преди датата на прекратяване на договора; подборът е бил наложителен и е извършен законосъобразно от работодателя; неоснователно е искането в подбора да бъде включено и лице, заемащо длъжността „главен учител”, която по функции и изисквания за заемането и изпълнението й е твърде различна от заеманата от ищцата; подборът е извършен от работодателя, като няма основание да се приема, че трябва да има комисия или специална процедура по подбор; чрез критерия „полезност” работодателят определя кой работи по-добре и има по-голяма нужда от него – останалите две лица работят по-добре, по-ефективно и точно; извън точното прилагане на критериите на подбора работодателят е този, който по целесъобразност решава кой да остане на работа и на кой да бъде прекратен трудовият договор; неправилно е прието, че съкращението не е реално извършено. В „уточнение на касационната жалба”, имащо характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса, че в подбора следва да се включи лицето, заемащо длъжността „главен учител”; съдът се е произнесъл и по въпроса, че при подбора не са приложени критериите на чл. 329 КТ; съдът си е позволил да излезе извън правомощията си като орган, защото начинът на извършване на подбора и резултатът от него не подлежат на съдебен контрол. Допускането на касационното обжалване се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата М. Е. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че при касатора не е било осъществено реално съкращаване в щата, защото заповедта е издадена на основание щатно разписание от 3 май 2010 г., а към момента на издавана на заповедта е било в сила щатно разписание от 12 май 2010 г.; дори и да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, то не е извършен подбор – работодателят не е ангажирал нито гласни, нито писмени доказателства за извършен подбор, изложените твърдения в заповедта за уволнение са част от мотивите на заповедта и не са доказателство за извършен подбор; от мотивите на заповедта е видно, че е извършена съпоставка само между длъжностите „старши учител” и „учител”, но не и с длъжността „главен учител”, които са с несъществена разлика на функциите; не е съобразено качеството на извършваната работа, а е взет предвид критерият „полезност”, какъвто не е предвиден в закона.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по отношение на решаващите изводи във въззивното решение.
Съдът в решението си приема недоказано реално съкращение в щата, не е бил извършен подбор, от мотивите на заповедта е видно, че не е правена съпоставка между всички длъжности със сходни функции, не е съобразено качеството на извършваната работа според критерия на чл. 329, ал. 1 КТ.
Касаторът е поставил три правни проблема, които, след необходимото им уточняване от състава на съда, са следните: следва ли при осъществяването на подбор за длъжността „старши учител” да се съобразят по критерия на чл. 329, ал. 1 КТ и лицата, заемащи длъжността „главен учител”; какви са критериите, по които законосъобразно да бъде осъществен подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ; начинът на извършване на подбора и резултатът от него подлежат ли на съдебен контрол.
Макар и трите поставени проблема да имат относимост към изводите на съда, не се държи сметка за двата основни извода – не е установено реално съкращаване в щата и не е установено извършването на задължителния в случая подбор. Макар да е вярно, че съдът е коментирал липсата на преценка по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ на лицето, заемащо длъжността „главен учител”, това е сторено в контекста на обсъждането на мотивите на заповедта, в които е изложено и твърдението за осъществен подбор. При категоричния извод, че извършването на подбор не е установено от страна на работодателя и констатация за твърдение за извършен такъв в мотивите на уволнителната заповед, относимият правен въпрос би бил необходимо ли е подборът да бъде осъществяван в нарочна процедура и да бъде отразен с отделен документ, или е достатъчно работодателят да е извършил съответния подбор, който да документира в заповедта за уволнение. Липсата на поставен правен въпрос, относим към изводите на съда, препятства допускането на касационното обжалване. Едва при поставянето на такъв правен въпрос би могло да се преценява и основанието за допускане на касационното обжалване по въпроса за критериите, по които законосъобразно би могъл да се извърши подборът съгласно чл. 329, ал. 1 КТ (във връзка с извода на съда, че е използван критерий, непредвиден в закона, а законововъведеният е пренебрегнат). На последно място, по последния поставен правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, намерила израз в ТР № 3/2011 г., ОСГК, според което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, поради което твърдението на касатора за необходимост от даване на отговор на правния въпрос в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, е неоснователно, а и предвид коментирането на твърдението за извършен подбор само в мотивите на заповедта за уволнение.
Ответницата М. И. претендира всички законови последици от недопускането на касационното обжалване, но не представя доказателства за сторени пред касационната инстанция разноски, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3970 от 30 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 1017 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: