О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София, 27.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.552 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 10.01.12г. по гр.д.№5935/09г. на Софийски градски съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е оставено в сила решението от 19.12.2002г. по гр.д.№5344/1999г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът по чл.108 ЗС, предявен от НС на ТПК София срещу [фирма] [населено място] – за установяване на собствеността върху 51,88% ид.части от сградата, находяща се в [населено място], [улица] осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на фоайето на първия етаж – изложбена зала /магазин за мебели/, заедно с канцеларията в дъното на фоайето отляво и склад в дъното на фоайето отдясно.
Въззивният съд е приел, че процесната сграда е построена в периода 1964-1967г. в дворно място, собственост на ЦС на ТПК -51,88 % и множество кооперации, между които и ТПК „Н. с.” с 4,003 %. С решение от 01.01.1971г. на СНС, взето на основание ПМС №16/03.07.1970г., е създаден клон „М.” към ГД за комунално-битови услуги, на базата на имуществото на ПК „М.”, ТПК „Н. с.” и ТПК „Н. м.”. Процесният магазин е бил част от активите на клон „М.”, записан като „Б.”. През 1976г. клон „М.” е преобразуван в ПУ „М.”, на пряко подчинение на ГД „МПБУ”. Битовият комбинат, в който се намира процесният магазин, е вписан в активите на ПУ „М.”. През 1989г., на базата на имуществото на ПУ „М.”, е създадена ОФ „М.. В капитала на общинската фирма фигурира сградата на Битовия комбинат. През 1997г. ОФ „М.” е преобразувана в [фирма], а впоследствие – в [фирма].
Междувременно, на 23.12.91г., е проведено общо събрание и взето решение за учредяване на кооперацията ТПК „Н. с.” с предмет на дейност производство и реализация на мебели и други дърводелски изделия, дърводелски услуги и рамкопроизводство. Кооперацията е вписана с решение по ф.д.№2934/1992г. Установено е, че 11 от членовете на тази кооперация са същите лица, на които през 1970г. са удържани суми от суми от трудовото възнаграждение за „дялов капитал” на ТПК „Н. с.”. Направен е извод, че регистрираната през 1991г. ТПК „Н. с.” е възстановена кооперация по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИДЗК ДВ бр.41/2007г. и има права по §1 от ДР на Закона за кооперациите 1991г./отм./. През 1992г. ТПК „Н. с.” е направила искане за възстановяване на собствеността и в сградата на Битовия комбинат. Със заповед №РД-762-01/17.06.1993г. на кмета на общината е разпоредено ОФ „М.” да предаде на ТПК „Н. с.” помещения в Битовия комбинат, които общинската фирма владее въз основа на правото на собственост на ТПК „Н. с.” върху 4,03% от сградата. С последваща заповед №РД-62/07.09.94г. изпълнението на първата заповед е спряно до представяне на влязло в сила решение, установяващо, че новорегистрираната ТПК „Н. с.” е възстановена кооперация.
При тези данни от правна страна е прието, че ищецът в производството ЦС на ТПК е собственик на 51,88% от сградата на Битовия комбинат, в която се намира процесният обект. Ответникът [фирма] няма противопоставими права върху обекта, тъй като имуществото на бившата ТПК „Н. с.” неправилно е било включено в капитала му. Това имущество е възстановено по силата на закона – §1 от ДР на Закона за кооперациите 1991г./отм./. При това положение ищецът, като собственик на идеална част от спорния имот, може да го ревандикира изцяло от ответника, който няма никакви права върху него.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма]. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че регистрираната през 1992г. ТПК „Н. с.” е възстановена кооперация с права по §1 от ДР на ЗК 1991г. /отм./. Счита, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата по този въпрос. Освен това – ищецът не е нито настоящ, нито бивш собственик на 4,03% от сградата на Битовия комбинат, които са включени в капитала на [фирма]. Той не е легитимиран да предявява чужди права. Основанието, на което [фирма] упражнява фактическа власт върху спорните помещения, е непротивопоставимо евентуално на ТПК „Н. с.”, ако тя докаже, че е възстановена кооперация, но не и по отношение на ищеца ЦС на ТПК. Ако по искане на този ищец бъде уважен искът по чл.108 ЗС ще се постигне заобикаляне на закона – реституция на кооперативно имущество в полза на субект, който не е носител на правото на собственост преди одържавяването му и по отношение на имущество, за което не е изпълнена законовата процедура за връщането му.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.”Допустим ли е иск за ревандикация на недвижим имот, предявен от съсобственик, с предмет възстановен по реда на §1 от ДР на Закона за кооперациите 1991г./отм./. кооперативен недвижим имот на друг съсобственик, ако възстановеният собственик не е предявил срещу оспорващия собствеността му до влизане в сила на ЗК от 1999г. установителен иск за собственост, иск за ревандикация и не е провел административната процедура по ПМС №192/91г.за връщане на заявеното в срок, но непредадено до приемането на ЗК от 1999г. възстановено кооперативно имущество и не е изпълнил и процедурата за връщане на имуществото по ПМС №162/02.08.2000г. Въпросът се поставя в контекста на обстоятелствата по конкретното дело – че регистрираната през 1992г. ТПК „Н. с.” не е провела до край административната процедура за реално връщане на заявеното в срок, но непредадено кооперативно имущество.
Жалбоподателят счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение №703/07.09.11г. по гр.д.№351/06г. на ВКС, ІV ГО и решение №378/21.12.10г. по гр.д.№1323/09г. на ВКС, ІІ ГО – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, доколкото първото решение е постановено при действието на ГПК /отм./, а второто – по реда на сега действащия ГПК. Освен това въпросът бил от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
2. Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо не ги приема. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №24 от 28.01.10г. по гр.д.№4744/08г. на ВКС, І ГО.
3. Как трябва да бъде установен главният факт от значение за изхода на спора – пряко и несъмнено, или е достатъчно страната, която носи доказателствената тежест, да създаде вероятност в съществуването или несъществуването на този факт. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №226/12.07.11г. по гр.д.№921/10г. на ВКС, ІV ГО.
Ответникът в производството – Национален съюз на ТПК София оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочените от жалбоподателя решения №703/07.09.11г. по гр.д.№351/06г. на ВКС, ІV ГО и №378/21.12.10г. по гр.д.№1323/09г. на ВКС, ІІ ГО. С тези две решения е прието най-общо, че при действието на ЗК от 1999г. са недопустими искове за собственост на иззето или одържавено кооперативно имущество, възстановено по силата на §1 от ДР на ЗК 1991г. /отм./, но невърнато реално до отмяната на този закон. Приема се, че в тези случаи връщането следва да се осъществи само по административен ред.
В настоящия случай искът за собственост е предявен на 15.06.1999г., преди приемането на Закона за кооперациите от 1999г. /ДВ бр.113/28.12.1999г./ и следователно този иск не е недопустим, за разлика от спора, който е бил предмет на гр.д.№351/06г. на ВКС, ІV ГО. Обжалваното в настоящото производство решение напълно съответства на приетото по гр.д.1323/09г. на ВКС, ІІ ГО, че след като искът за собственост е предявен при действието на ЗК 1991г. /отм./, той е допустим. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия процесуалноправен въпрос. Въпросът се свежда до това дали е допустимо, като действие на управление, една кооперация да предяви срещу трето лице иск за ревандикация на целия съсобствен имот, ако другата кооперация-съсобственик не е довършила административната процедура по ПМС №192/91г. за връщане на собствената си идеална част от имота, нито е завела иск за собственост на тази част при действието на ЗК 1991г. /отм./. По този въпрос няма изрична практика на ВКС, но отговорът му се извлича от посочените по-горе решения, както и от практиката на ВКС, че съсобственик може да води срещу трето лице иск за ревандикация на цялата вещ / решение №424/13.07.11г. по гр.д.№964/09г. на І ГО, решение №179/08.06.12г. по гр.д.№1241/11г. на ІІ ГО и др./. След като искът за собственост е предявен при действието на ЗК от 1991г./отм./, той е допустим, независимо от това, че ревандикация се иска не от кооперацията, в чийто патримониум е възстановена собственост върху идеална част от спорния имот по силата на §1 от ДР на ЗК от 1991г./отм./, а от друга кооперация-съсобственик, като действие на обикновено управление. След като спорът за връщането на имуществото е достигнал до съда, по съдебен ред ще се разрешат и всички онези неразрешени имуществени въпроси, които не са намерили отговор в административното производство по връщане на имуществото. Такива неразрешени имуществени въпроси в настоящия случай няма. Още през 1993г. е издадена заповед на административния орган за връщане на одържавеното имущество на ТПК „Народен стил”. Нейното изпълнение е спряно до установяване на обстоятелството, че тази кооперация е възстановена кооперация по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИДЗК ДВ бр.41/2007г. Това обстоятелство е установено в настоящото производство и следователно няма никаква пречка имуществото да бъде върнато при уважаването на предявения иск за собственост.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на практиката на ВКС и по останалите два въпроса. Макар мотивите на въззивния съд да са лаконични, в тях са изведени фактите, които се установяват от съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Чрез системата от доказателствените факти по делото е създадена сигурност, че посочените поименно единадесет работници в бившата ТПК „Н. с.” са били член кооператори към момента на одържавяване на имуществото на кооперацията през 1970г. и същите лица са били и учредители на регистрираната през 1992г. ТПК „Народен стил” – обстоятелство, което е от значение за преценката дали новорегистрираната кооперация има статут на възстановена кооперация по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИДЗК ДВ бр.41/2007г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.01.12г. по гр.д.№5935/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: