Определение №899 от по гр. дело №437/437 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№     899
 
София, 17.07.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
                                              
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                                             Олга Керелска
 
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 437/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
                   Производство по гр. 2..
Образувано е по касационна жалба на И. В. А. чрез адвокат М. Т. , гр. С. срещу въззивно решение от 08.04.2008 год., постановено по гр.д. №1527/2007 год. , 4 – Б въззивен състав, ГО на СГС.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на СРС, 45 състав, постановено на 21.11.2006 год. по гр.д. №1829/2005 год., с което И. В. А. от гр. П. е осъдена на осн. чл.240 ЗЗД да заплати на В. Д. М. и А. Д. М. по 5 400 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба , до окончателното изплащане на сумите и по 708,59 лв. мораторна лихва за периода от 01.01.2004 год. до завеждане на исковата молба
С жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и явна необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Ответниците по касация – Д. М. , В. М. , А. М. и М. К. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да уважи субективно съединените искове въззивният съд е приел, че е налице надлежно възникнало правоотношение по договор за заем на парична сума, че падежът за връщане на сумата е настъпил и липсват доказателства за нейното връщане. Доколкото сумата не е върната на падежа, дължи се и мораторна лихва за забава, която е присъдена
За да се допусне касационно обжалване на въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да е формулирал въпрос с материалноправен и/или процесуалноправен характер, който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В конкретния случай касаторът не е изпълнил изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране и обосноваване на въпрос, който се съдържа в материалния и процесуалния закон с принципно основополагащо значение за правото в аспект на конкретния спор. Позоваването, че с постановеното решение е нарушена разпоредбата на чл.109 ЗЗД, доколкото според касатора не е съобразена предвидената в този законов текст презумпция , както и останалите развити в изложението съображения, са относими към преценката за правилността на обжалваното решение , а не за допустимостта на касационното му обжалване.
С оглед на горното и доколкото не формулиран въпрос по чл. 280,ал.1ГПК, не може да се обсъжда въпроса дали в случая е налице основанието по т.1 на чл. 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.04.2008 год. по гр.д. №1527/2007 год. на СГС, ГО, ІVб с-в по касационна жалба на И. В. А. чрез адв. М. Т.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top