Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
6573_13_opr_288_251gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6573 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на И. Й. С. срещу въззивно решение № 916 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 1423 /2007 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата на И. С. за тълкуване на влязло в сила решение № 1155 /04.08.2009 г. по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като сочи основания за това.
Насрещните страни Н. С. Н., М. С. Р., Т. В. Т. и А. В. П. не са подали писмен отговор.
Настоящият състав намира следното :
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че постановеното от него въззивно решение не е неясно и съответства на волята му, видно от изложените мотиви – разграничени са исковете, по които въззивният съд се е произнесъл, по всеки един от тях има ясни мотиви, въззивният съд е възпроизвел основни изводи в обжалваното решение.
Въззивното решение № 1155 /04.08.2009 г. по гр.д. № 1423 /2013 г., чието тълкуване е искано от И. С., е влязло в сила след като с определение № 927/04.10.2010 г. по гр.д. № 505 /2010 г. не е допуснато касационно му обжалване по жалбата на И. С.. От мотивите към определението на ВКС е видно, че за състава на ВКС въззивното решение не е неясно.
Наред с оплакванията си за неправилност на решението, жалбоподателят извежда въпроса (въпросите) : Дали постановеното решение (обжалваното) по иска по чл.33,ал.2 ЗС е неясно, както се иска съдът да изтълкува в тази част решението кореспондира ли на предявените искове, както и да бъде изтълкувана действителната воля на съда при определяне на съответните идеални части от имота за всяка една от страните и правата им в съсобствения имот, да изтълкува налице ли е произнасяне по искове, с които съдът не е бил сезиран, налице ли е неясно съдебно решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере смисълът на решението, т.е. да се изведе ясна и недвусмислено формулирана правна воля на съда по разрешения с решението правен спор.
В съдържанието на текста, представен като въпрос, се съдържа твърдение какво е поискал от въззивния съд И. С.. Това твърдение не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото в съдържанието се съдържа и питане дали обжалваното решение е неправилно, по същността си то също не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а е довод за неправилност по чл.281 ГПК, който не подлежи на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК, а само доколкото въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
В съдържанието се съдържа процесуалноправен въпрос : дали е неясно съдебно решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере неговият смисъл (на решението), т.е. да се изведе ясна и недвусмислено формулирана правна воля на съда по разрешения с решението правен спор.
Въпросът е обуславящ, доколкото въззивният съд е изследвал точно това – дали решението му (диспозитива) и мотивите към него са ясни, дали в тях не следва да се отстраняват неясноти, но е приел, че волята му е ясно изразена.
Жалбоподателят не е посочил съдебни решения и актове, в които изведеният въпрос да е разрешен по друг – противоречив начин, поради което не са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че нормата на чл.251 ГПК (чл.194 ГПК от 1952 г. (отм.) не е непълна, неясна или противоречива.
По нейното приложение има постановени съдебни решения, включително и такива по реда на чл.290 ГПК, каквито са решение № 769 /17.01.2011 г. по гр.д. № 236 /2010 г. на ВКС ІІІ г.о., и решение № 35 /07.02.2011 г. по гр.д. № 1720 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., според които тълкуването по чл.194 ГПК (отм.) и чл.251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на разрешенията в тези решения..
Разрешението на въззивния съд съответства и на решение № 108 /01.03.2012 г. по гр.д. № 811 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по искане за тълкуване на касационно решение, с което е прието, че решението не е неясно, когато волята на съда е изразена ясно и еднозначно в диспозитива на неговото решение и в тези случаи решението не се нуждае от тълкуване, както и че в производството по чл.251,ал.1 ГПК съдът има правомощието единствено да тълкува решението си, ако то е неясно, но не и да изменя волята си, изразена с него, а още по-малко – сам да го отменя (чл.246 ГПК).
Към това следва да се добави и че жалбоподателят не е обосновал съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване на закона (на нормата на чл.251 ГПК), нито изменение в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяването на съдебна практика по прилагането на закона.
Поради изложеното по изведения въпрос не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят извежда и процесуалноправния въпрос : дали ВКС е длъжен да допусне обжалвано въззивно решение до касационно обжалване когато жалбоподателят не се е позовал на нищожност и недопустимост, като твърди, че този въпрос се разрешава различно в съдебната практика.
Въпросът не е обусловил изводите на въззивния съд, нито е следвало до ги обуслови в производство по тълкуване на влязло в сила решение, защото както е прието в посоченото по-горе решение № 108 /01.03.2012 г. по гр.д. № 811 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., в производството по чл.251,ал.1 ГПК съдът има правомощието единствено да тълкува решението си, ако то е неясно, но не и да изменя волята си, изразена с него, а още по-малко сам да отменя постановеното от него, а и въпросът дали влязлото в сила решение № 1155 /04.08.2009 г. по гр.д. № 1423 /2013 г. е нищожно или недопустимо следва да се счита разрешен с определението на ВКС, с което е отказано решението да бъде допуснато касационно обжалване.
Към това следва да се добави, че въпросът е разрешен с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, с което е прието, че Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая не е налице съмнение за нищожност и недопустимост на обжалваното въззивно решение.
В обобщение настоящият състав приема, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, насрещните страни не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 916 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 1423 /2007 г. на Варненски окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.