О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 15.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1691/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Елгруп” ООД – гр. Стара Загора, срещу решение №57 от 16.02.2018г., постановено по в.т.д. №629/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено решение №265/25.08.2017г. по т.д.№255/2016г. на Старозагорски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи се, че въззивният състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изложил свои правни изводи относно наведените във въззивната жалба твърдения за липсата на един от законово предвидените реквизити в процесните фактури, а именно – за количеството и вида на доставените стоки. Оспорва се възприетия от въззивната инстанция извод на първоинстанционния съд, че двата приемно-предавателни протоколи, съответно от 22.11.2012г. и 28.09.2015г., запълват липсата на изискуемия се реквизит по чл.114, ал.1, т.9 ЗДДС като се излагат доводи, че допуснатата грешка в протоколите не може да бъде отстранена предвид императивния характер на разпоредбата на чл.10 ЗСч. Отделно се твърди, че въззивният състав не е обсъдил представените с въззивната жалба писмени доказателства за анулиране на двете фактури на основание чл.116, ал.4 ЗДДС. Претендира се отмяна на въззивното решение „ведно със законните последици от това” и присъждане на направените от касатора разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните правни въпроси, обосноваващи според него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:
1. „Допустимо ли е при издадена фактура, без изпълнен законово императивен реквизит за подробно описание на стоката по вид и количество, същият да бъде заменен с допълнителен документ именован „Опис“, приложен към фактурата“;
2. „Представлява ли първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отделен документ към издадена фактура именован „Опис“, заместващ липсата на задължителен реквизит за подробно описание на стоката по вид и количество съгласно чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС“;
3. „Какъв е характерът на преценката с какъв документ следва да се замести липсващият задължителен реквизит за подробно описание на стоката по вид и количество в издадена фактура – правен или експертен, ако се приеме че такова заместване е допустимо“;
4. „Допълнителен документ към издадена фактура именован „Опис“, като заместващ липсата на задължителния реквизит за подробно описание на стоката по вид и количество съгласно чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС, идентичен ли е с „Протокол за приемане и предаване на стоки“, съставян и подписван от двете страни при реалната доставка и получаване на стоките предмет на сделка“;
5. „Следва ли реалната доставка на стоки от продавача на купувача да се установява освен с издаване на фактури, отразяването им в счетоводствата на дружествата, включването им в дневниците за покупко – продажби по ДДС, но и със задължителни превозни документи, като пътни листи и товарителници“
6. „Представлява ли „очевидна фактическа грешка“ многократното и по различно време полагане на подписи и печати от страна на купувача в полето „продавач“, а на продавача в полето „купувач“ при съставяне и подписване на двата двустранни протокола за приемане и предаване на стоки“
7. „Надлежно осчетоводени сторнировъчни операции по отношение на фактури, с които се установява наличие на договор за търговска продажба на стоки, заличават ли ефекта от счетоводните операции на самите сделки“.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „ОВК Инженеринг – Пловдив” ООД – гр. Пловдив, в който се поддържа, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на оплакванията на касатора, изложени в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
С решение№265/25.08.2017г., постановено по т.д.№255/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е осъден ответника „Елгруп” ООД да заплати на ищеца „ОВК Инженеринг – Пловдив” ООД сумата 24 150лв. с ДДС, представляваща стойността на продадените материали по опис с протокол по фактура №0000000024/22.11.2012г., сумата 6 883.25лв. с ДДС, представляваща стойността на продадените материали по опис с протокол по фактура №9000000003/28.09.2015г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 20.10.2016г., както и сумата 7 371.06лв. – мораторна лихва върху главницата от 24 150лв. за периода от 20.10.2013г. до 20.10.2016г. и сумата 744.51лв. – мораторна лихва върху главницата от 6 883.25лв. за периода от 28.09.2015г. до 20.10.2016г. С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от „ОВК Инженеринг – Пловдив” ООД против „Елгруп” ООД искове с правно основание чл.327, ал.1 във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, въззивният състав е посочил, че във връзка с твърдените от ищеца продажби са били издадени фактура №0000000024/22.11.2012г. и приемо – предавателен протокол от същата дата за доставени на „Елгруп” ООД стоки, подробно описани по вид, количество и единична стойност в протокола, с обща стойност 24 150 лв. с ДДС, както и фактура №9000000003/28.09.2015г. и приемо – предавателен протокол към нея за доставени на „Елгруп” ООД стоки, подробно описани по вид, количество и единична стойност в протокола, с обща стойност 6 883.55лв. с ДДС. Съдът се е позовал на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което процесните фактури са били осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника като задължение на ответника към „ОВК Инженеринг – Пловдив” ООД. Като релевантни за спора въззивният състав е отчел установените от заключението на вещото лице обстоятелства, че същите фактури са били включени в дневника на покупките като ответникът е ползвал и правото си на пълен данъчен кредит, както и че счетоводството на „Елгруп” ООД е водено редовно като при осчетоводяването на процесните фактури са били спазени изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Апелативният състав е посочил, че дори само тези установени по делото факти са достатъчни, за да обосноват заключението, че между страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал.1 ТЗ, по силата на който ищцовото дружество е доставило на ответника описаните стоки в приемо –предавателните протоколи и в процесните две фактури с посочените в тях стойности, както и че отразяването на тези фактури в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват признание на задължението на ответника и доказват неговото съществуване. Въззивният състав се е позовал на константната практика на ВКС, според която ако фактурата съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и ако е ползван данъчен кредит по нея, същата е доказателство за възникване на отразените в нея задължения, дори и да не е подписана от купувача, щом счетоводствата са водени редовно, съгласно изискванията на ЗСч.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на „Елгруп” ООД въззивният състав е посочил, че реалното получаване на стоките се установява от представените по делото приемо – предавателните протоколи, подписани от представителите на страните. Според съда обстоятелството, че върху протоколите са разменени подписите на представителите на двете дружества, като представителят на ищеца се е подписал като приемащ стоката, а този на ответника – на мястото за предаващ, се дължи на грешка, която по никакъв начин не променя както съдържанието на протоколите, така и действителната воля на страните, относно процесните сделки и тяхното изпълнение като без значение е обстоятелството дали стоката е получавана на части или наведнъж, след като с подписването на протоколите страните удостоверяват крайното количество и вид на получените стоки, както и тяхната цена. Апелативният състав е изложил допълнителни аргументи за реалното получаване на процесните стоки от ответното дружество с оглед установеното по делото обстоятелство, че материалите, доставени с фактура №0000000024/22.11.2012г. с приемо – предавателен протокол от 22.11.2012г. са осчетоводени като разходи за материали, като тези материали впоследствие са били продадени на „Липчеви“ ООД и че част от тези материали са вложените в СМР на обект „Къща за гости с. Медово.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на въззивника, че процесните фактури не съдържат задължителните реквизити съгласно разпоредбите на чл.114, ал.1, т.9 ЗСч, поради което не могат да се установят параметрите на сделките. Посочил е, че това твърдение се опровергава както от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, така и от самото съдържание на фактурите, в които поради очевидно ограничения им формат, единствено наименованието на стоките и услугите е отбелязано с препратка към опис, който се явява неразделна част от това съдържание. Според съда извън тези препратки, фактурите съдържат всички останали изискуеми реквизити, в това число и данъчната основа – общата сума за плащане. Въззивният състав е обосновал извода, че процесните фактурите съдържат всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й, което обстоятелство, заедно с релевантните за спора факти – вписването на фактурите в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността им в справките декларации по ЗДДС (при наличие на данъчна регистрация) и ползването на данъчен кредит във връзка с тях, доказват възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което са били съставени фактурите.
Касационната жалба е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на „Елгруп” ООД да заплати на „ОВК Инженеринг – Пловдив” ООД сумата 24 150лв. с ДДС, представляваща стойността на продадените материали по опис с протокол по фактура №0000000024/22.11.2012г., ведно със законната лихви върху главницата от 24 150лв, считано от 20.10.2016г. и сумата 7 371.06лв. – мораторна лихва върху главница за периода от 20.10.2013г. до 20.10.2016г. В частта му, с която е потвърдено решението на Старозагорски окръжен съд за осъждането на „Елгруп” ООД да заплати на „ОВК Инженеринг – Пловдив” сумата 6 883.25лв. с ДДС, представляваща стойността на продадените материали по опис с протокол по фактура №9000000003/28.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 883.25лв, считано от 20.10.2016г., както и сумата 744.51лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 28.09.2015г. до 20.10.2016г., касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съобразно трайната практика на ВКС, когато доставките по отделните фактури не са осъществени в изпълнение на общ договор между страните, е налице обективно съединяване на исковете за заплащане на цената на стоката по всяка отделна доставка. В случая не се твърди и не се установява изпълнение на задължения, обективирани в двете фактури, по общ договор за доставка на стоки. Ето защо, тъй като делото е търговско (чл.286 ал.1 и ал.2 ТЗ) и доколкото цената на исковете по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на стойността на продадените материали по опис с протокол по фактура №9000000003/28.09.2015г. е под 20 000лв., касационната жалба по отношение на тези искове е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, подлежаща на касационен контрол.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Нито един от формулираните от касатора седем правни въпроса не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като сами по себе си въпросите не са обусловили решаващата воля на съда, а именно, че установените по делото обстоятелства, свързани с отразяването на процесните фактури в счетоводството на ищеца и на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС, ползването на данъчен кредит по тях при редовно воденото счетоводство в „Елгруп” ООД, представляват признание за съществуването на задължението на ответника. В тази връзка въпросите не са значими за конкретния правен спор и не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация. Отделно следва да се има предвид, че в контекста на постановеното въззивно решение, въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, доколкото спорът е решен в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение №42/19.04.2010г. по т.д.№593/2009г. ІІ т.о., решение №166 от 26.10.2010г. по т.д.№991/2009г. ІІ т.о., решение №252/03.01.2013г. по т.д. №1067/2011г. ІІ т.о. решение №218/06.01.2017г. по т.д.№3572/2015г. І т.о. и др.
Независимо от горното и с оглед изложените допълнителни аргументи от въззивния състав за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи, че въпросите от №1 до №4 – относно правното значение на допълнителния опис, приложен към процесните фактури, са въпроси по правилността на обжалвания акт, чиято проверка е извън обхвата на проверката по чл.288 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въпрос №5 – относно твърдяната от касатора необходимост реалната доставка на стоки от продавача на купувача да се установява със задължителни превозни документи, като пътни листи и товарителници, не е относим за конкретния спор с оглед възприетата от въззивния състав константна практика на ВКС за правното значение на обстоятелствата, свързани с редовното осчетоводяване на фактурите, вписването им в дневниците за покупко-продажба по ДДС и ползването на данъчен кредит. Въпрос №6 – относно характера и значението на допуснатата грешка в приемо-предавателните протоколи (размяната на подписите), е въпрос на обоснованост на въззивното решение, а въпрос №7- относно извършените впоследствие от ответника сторнировъчни операции, не е обсъждан от въззивния състав като релевантен за спора въпрос.
На основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата 3 000лв. – заплатено възнаграждение по договор за правна защита за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Елгруп” ООД срещу решение №57 от 16.02.2018г., постановено по в.т.д.№629/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на „Елгруп” ООД да заплати на „ОВК Инженеринг – Пловдив” сумата 6 883.25лв. с ДДС, представляваща стойността на продадените материали по опис с протокол по фактура №9000000003/28.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 883.25лв, считано от 20.10.2016г., както и сумата 744.51лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 28.09.2015г. до 20.10.2016г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57/16.02.2018г., постановено по в.т.д.№629/2017г. на Пловдивски апелативен съд, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Елгруп” ООД – ЕИК[ЕИК] от гр.Стара Загора,[жк]ул.”Темида” №1, да заплати на „ОВК Инженеринг – Пловдив” ООД – ЕИК[ЕИК] от гр. Пловдив, ул.”Борба” №23, ет.4, ап.2 сумата 3 000 лв. (три хиляди лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване с изключение на частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в която му част определението подлежи на обжалване пред друг троен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: