О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
[населено място], 19.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 7187 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. В. К., против определение № 458 от 24.02.2014г. по ч. гр.д. № 149/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.05.2012г. по гр.д. № 11/2009г. на Благоевградски окръжен съд за оставяне без разглеждане молбата на частния жалбоподател за встъпване в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника [фирма].
В частната жалба се поддържа, че предявеното пред първоинстанционния съд искане е за встъпване като подпомагаща страна /чл. 218 ГПК/ поради наличие на правен интерес спрямо определен недвижим имот – хотел „Т.”, който е ипотекиран от ответника по иска в полза на молителя. Съдът неправилно е приложил чл. 29 З./отм./ във вр. с чл. 225 ГПК и неправилно е квалифицирал молбата като такава за главно встъпване по смисъла на чл. 29 от закона. Дружеството не твърди самостоятелни права върху предмета на спора и не предявява иск срещу някоя от главните страни по смисъла на чл. 29 З..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя три правни въпроса: 1/ какъв вид встъпване урежда чл. 29 З./отм./ – главно или на допълнително; 2/ има ли ипотекарният кредитор правен интерес да встъпи в производството по чл. 28 З./отм./ с оглед невъзможността да реализира правото си по чл. 173, ал.1 ЗЗД спрямо държавата, в случай на отнемане на имуществото; 3/ може ли съдът да изгради решаващите си мотиви, без да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за съществото на правния спор. Спрямо първите два въпроса се поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, а спрямо третия – основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК като е посочена задължителна съдебна практика.
Ответниците по частната жалба не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Производството пред Благоевградски окръжен съд е по чл. 28 З./отм./ против ответниците М. Д., [фирма], [фирма], и Е. В. М. /заместена от наследника си И. В. М./. [фирма] е предявило на 15.05.2012г. молба за встъпване в производството като трето лице – помагач на страната на ответника [фирма]. Изложени са съображения, че дружеството е кредитор на този ответник по договор за заем от 2002г., обезпечен с договорна ипотека върху хотел „Т.” в [населено място], който имот е обект на претенцията за отнемане в полза на държавата. Тъй като предприетото от дружеството принудително изпълнение върху имота е спряно с наложена по делото обезпечителна мярка в полза на К., то за дружеството е налице интерес от встъпване в процеса.
С определение от 17.05.2012г. Благоевградски окръжен съд е намерил искането за процесуално недопустимо. Посочил е, че специалният закон – З./отм./ предвижда в чл.29 възможност за встъпване на трети лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, предмет на спора, чрез предявяване на съответен иск, която възможност следва да се реализира в срока по чл. 28, ал.2 от закона. Доколкото законът не урежда встъпване или привличане на трето лице-помагач, а той се явява специален спрямо ГПК, то разпоредбите на чл. 218 и сл. ГПК са неприложими.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първата инстанция. Също е изтъкнал, че по З./отм./ встъпване на трето лице е допустимо само при наличие на предпоставките на чл. 29 от закона в рамките на сроковете по чл. 28, ал.2 от същия закон, които в случая не са спазени. При тази, отклоняваща се от общата, уредба на участниците в процеса, правилно първоинстанционният съд е намерил за недопустимо прилагането на правилата за встъпване на трето лице – помагач по общия исков процес.
Съгласно разрешението в т.9, б.”а” на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Настоящият случай е именно такъв, поради което частната касационна жалба, като недопустима, следва да се остави без разглеждане. Особеностите на производството по чл. 28 и сл. З./отм./ и неговата специална уредба не налагат друг извод, тъй като законът не съдържа нарочни правила относно участието на трето лице-помагач, поради което съгласно §2 от Преходните разпоредби намират приложение общите правила на ГПК.
Посоченото в обжалвания акт, че подлежи на касационен контрол е неправилно и не обвързва настоящия състав. Следва да се изтъкне, че при произнасянето по идентична молба на [фирма] за встъпване като подпомагаща страна по делото друг състав на Софийски апелативен съд изрично е посочил, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване – виж определение № 2286 от 21.10.2012г. по ч.гр.д. № 2786/2012г. на Софийски апелативен съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. В. К., против определение № 458 от 24.02.2014г. по ч.гр.д. № 149/2014г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: