2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9
София, 21.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България в закрито заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ФАНИ НАЙДЕНОВА
МАРИЯ ИВАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 36/2016 г.А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135,ал.4 от Административно процесуалния кодекс.
[община] чрез Кмета на общината -П. Н. П. е обжалвала Акт №7/23.02.2016 г. за установяване на частно държавно вземане / АУЧДВ/ , издаден от директора на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на НАП, на осн. чл. 3,ал.8 във вр. ал.7,т.6 ЗНАП, с който е установено, че към 23.02.2016 г. държавата има изискуемо вземане срещу [община] в размер на 894 932,73 лв., представляващи корекции в размер на 25% от разходите по договор № BG 161 РД 001/11.04.-2/2008/005-S-01 от 01.03.2011г., сключен между [община] и министерството на регионалното развитие и благоустройството по проект „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.”. С жалбата се иска акта за установяване на частно държавно вземане да бъде отменен като нищожен , евентуално като незаконосъобразен.
С определение №3449/17.06.2016 г. по адм. Дело № 2940/2016 г. съдът е приел , че не разполага с компетентност да разгледа жалбата, с която е сезиран и че компетентен да се произнесе по нея е Софийски градски съд. С оглед на това производството по делото е прекратено и делото е изпратено на този съд. За да постанови този резултат административният съд е приел, че съгл. чл. 163,ал.2 ДОПК частните държавни и общински вземания се събират по общия ред т.е. по реда на ГПК , а не по реда на ДОПК , какъвто е реда за събиране на публичните вземания. Посочено е, че по арг. от чл. 3,ал.8 ЗНАП ,агенцията може въз основа на АУЧДВ да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК , като разпореждането за издаване на такава заповед може да се обжалва от заинтересованата страна по реда на чл.419,ал.1 ГПК, както и да се подаде възражение по чл. 419,ал.2 и чл. 414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, след което НАП би могла да предяви иск за установяване на вземането си по чл. 422 ГПК. С оглед на това е приел , че редът за обжалване на актовете за установяване на частни държавни вземания не е ДОПК , а ГПК. В тази насока са развити и допълнителни съображения , че АУЧДВ не съставлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, и не подлежи на обжалване по реда на АПК ,както и че възникналото частно държавно вземане е въз основа на облигационно задължение с оглед сключения договор от 21.10.2009 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и жалбоподателя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.Прието е също така, че разпоредбите на ЗУСЕСИФ в случая не намират приложение доколкото актът, с който е наложена финансовата корекция на практика не е акта за установяване на частно държавно вземане , а писмо изх. №90-00-6-50/14/06.07.2015 г. на Главния директор на ГД ППР и Зам. ръководител на УО на ОПРР, с което [община] е уведомена за наложената корекция .
Това определение е обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на ВАС. С определение №10536/10.10.2016 г., постановено по адм. д. №9818/2016 г. определението на Административен съд София град е оставено в сила. Върховния административен съд е приел, че предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е акта за установяване на частно държавно вземане № 7/23.02.2016 г. , издаден на осн. чл.3,ал.8 във вр. с ал.7 от Закона за Националната агенция като въз основа на него НАП може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Посочено е, че следва да се разграничава производството по определяне на финансова корекция и производството по извършване на финансова корекция като оспореният акт за частно държавно вземане е издаден в рамките на второто производството.Посочено е също така , че с писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството до НАП с вх. №04-16-20-6/28.07.2015 г. преписката е изпратена на НАП за принудително събиране на вземането с дата 28.07.2015 г. Производството пред НАП за принудително събиране на вземането от 825 543,01 лв. е започнало с дата 28.07.2015 г. Съгласно пар.10,ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането на в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. Доколкото ЗУСЕСИФ влиза в сила на 22.12.2015 г. производството пред НАП за принудително събиране на вземането е висящо и следва да се довърши по досегашния ред. Последното според тричленния състав на ВАС изключва приложението на чл. 76 , ал.1 ЗУСЕСИФи вземането не е придобило характер на публично. Частните държавни вземания са изключени от реда , установен за събиране на публичните вземания по ДОПК / чл. 163,ал.2 ДОПК/,и редът за събирането им е по ГПК , т.е. общия ред.
С оглед на това е прието , че Административния съд [населено място] правилно е приел, че компетентен да се произнесе по спора е Софийски градски съд.
С разпореждане от 15.11.2016 год. постановено по гр.д. № 12 722/2016 г. Софийски градски съд , І ГО, 21 състав приема, че съгл. пар.10,ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ / в сила от 25.12.2015 г./ образуваните до влизане в сила закона гражданскоправни производства по молби срещу изявления за финансови корекции се довършват по досегашния ред.Разпоредбата очевидно касае съдебно , а не всякакво друго производство, поради което е без значение кога е започнало производството по принудително събиране на сумите пред НАП след като към 24.12.2015 г. производството по установяване на процесното вземане не е било предмет на висящо исково производство, образувано пред гражданския съд. Процесното вземане по АУЧДВ представлява корекция , извършена след всички плащания в полза на бенефициента , поради което съгл. чл. 76,ал.1 ЗУСЕСИФ съставлява публично държавно вземане . Същото не е било предявено по исков ред пред гражданския съд към 25.12.2015 г. С оглед на това установяването му и оспорването му е по реда на публичните вземания поради което е недопустимо предявяването му по исков ред. С оглед на тези съображения Софийският градски съд е приел, че делото неправилно му е било изпратено по компетентност и е повдигнал настоящата препирня за подсъдност .
Настоящият смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС приема следното: Предмет на обжалване пред съда е Акт за установяване на частно държавно вземане №7/23.02.2016 г., издаден от директора на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на НАП. Същият е обжалван пред съд след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ / Д.в. бр. 101/22.12.2015 г. / – жалбата , с която е сезиран Административен съд – София град е подадена на 16.03.2016 г. Съгласно пар.10 от ПЗР на ЗУСЕСИВ образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред, тоест по реда на ГПК. Доколкото към момента на влизане на сочената разпоредба в сила/ 25.12.2015 г/. по отношение на констатациите в акта не е образувано исково производство, което да е висящо пред гражданския съд , този съд не е компетентен да разгледа спора по обжалвания акт за установяване на частно държавно вземане. Вярно е, че съгласно пар.10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени производства се довършват по досегашния ред. В случая е налице
започнало производство по събиране на частно държавно вземане като съгл. чл. 3,т.8 Националната агенция по приходите /НАП /е издала акта за събиране на частно държавно вземане с дата 23.02.2016 г. и на осн. чл.418 ГПК Агенцията има възможност да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение . Способът, по който може да бъде събрано едно вземане обаче не определя подсъдността на спора относно самото вземане.Възможността [община] като длъжник чрез възражение в заповедното производство да предизвика исково производство по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземането по АУЧДВ също не обосновава компетентност на гражданския съд да разгледа спора по обжалване на АУЧДВ.Това на практика съставлява друг ред на защита, което може да обоснове други последици за образуваното административно производство. Доколкото производството пред административния съд е образувано след влизане в сила на ЗУСЕСИФ и по аргумент за по силното основание на пар.10,ал.2 ПЗР на ЗУСЕСИФ приложими са неговите разпоредби относно обжалванията на изявления за финансови корекции , които предвиждат административен ред за тяхното разглеждане / чл. 27,ал.1 и ал. 5-7 ЗУСЕСИФ/. С оглед на това компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата срещу АУЧДВ е Административен съд София град .
Мотивиран от горното, смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ по жалбата на [община] срещу акт за установяване на частно държавно вземане №7/23.02.2016 г. издаден от Директора на дирекция „държавни вземания” в ЦУ на НАП е Административен съд София град, на който делото следва да бъде изпратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: