О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
Гр.С., 22.01.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 7156 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против Решение № 438/ 18.08.2014 г. по в.гр.д. № 449/14 г. на Окръжен съд-Перник. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 120/ 18.02.2014 г. по гр.д.№ 7815/11 г. на Районен съд- Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма]- [населено място] положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, представляващ сграда-трафопост ТП „И. махала” с идентификатор № 55871.11.73.1, находящ се в [населено място],[жк], със застроена площ от 9 кв.м.. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост на гореописания имот бъде уважен със законните последици.
Ответникът по касационната жалба- [фирма]- [населено място] оспорва същата като недопустима, като поддържа, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на предявения установителен иск за собственост е по-малка от 5 000 лв. При условията на евентуалност заявява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за антажиране компетентността на касационната инстанция. Претендира възстановяване на направените в производството разноски в размер на 240 лв. за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима и като такава не ангажира компетентността на касационната инстанция. Според чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на исковете за собственост се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК- в размер на данъчната, респ. на пазарната оценка на вещното право, считано към датата на завеждане на исковата молба. В конкретния случай данъчната оценка на процесния трафопост, предмет на установителния иск за собственост, по който се е произнесъл въззивния съд, е 2 355 лв. /Удостоверение за данъчна оценка № [ЕГН]/ 09.12.2011 г./, и следователно обжалваното въззивно решение, като обективиращо произнасяне по иск с цена под 5 000 лв., не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
С оглед горното, касационната жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът дължи на ответника по касация възстановяване на направените разноски, а именно сумата 240 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] против Решение № 438/ 18.08.2014 г. по в.гр.д. № 449/14 г. на Окръжен съд-Перник.
ОСЪЖДА [община] на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на [фирма]- [населено място] сумата 240 лв. разноски в касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: