Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
София, 03.02. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5307 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК.
Образувано е по молба на П. С. П. с вх. № 7156 /16.04.2015 г. (на Сливенския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 326 от 14.04.2014 г. по гр.д. № 1006 /2013 г. на Сливенския районен съд, с което е извършена съдебна делба между П. С. П. и нейния брат И. С. П..
Посочените основания са чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК.
След указания с допълнителна молба са въведени фактически твърдения за първото посочено основание за отмяна – по чл.303,ал.1,т.1 ГПК: новите обстоятелства, които са от значение за делбената маса и които ищецът И. С. П. при завеждането на делото е укрил от сестра си П. С. П., ответник по делото, са че страните са били наследници и на други имоти, които влизат в наследствената маса, но не са включени в делото за делба. От регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ се установява, че страните по делото са наследили от баща си и 48 дка и 224 кв.м. ниви, подробно описани в регистъра. И. П. е укрил от сестра си и не е посочил всички имоти, наследствена собственост от родителите им. И. П. е продал нивите на трето лице без знанието на сестра си П. П..
Второто посочено основание за отмяна – по чл.303,ал.1 т.5 ГПК се основава на твърдения, че П. С. П. е била лишена от възможност да участва в делото и в двете фази на делбата, като пред първата инстанция е заявила пред съда, че работи в Гърция повече от десет години и решението от първата инстанция (не уточнява дали по допускане или по извършване на делбата) не и е връчено по надлежния ред, поради което същото е влязло в сила без да бъде уведомена и да обжалва същото.
Насрещната страна И. С. П. оспорва основателността на молбата за отмяна в писмен отговор.
По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 326 /05.11.2015 г. , с което е допусната до разглеждане.
По основателността на молбата настоящият състав намира следното :
По делото са постановени две съдебни решения по допускане и по извършване на съдебна делба на един урегулиран и един неурегулиран поземлени имоти в [населено място] войвода, [община].
Ищец обаче не е И. С. П., а молителката П. С. П.. Тя е предявила иск за делба на наследствени имоти, тя е посочила кои имоти са включени в наследствената маса, чиято делба иска.
С отговора на исковата молба ответникът И. С. П. е признал основателността на иска.
Първото посочено основание за отмяна -– по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, не е осъществено поради следното:
Твърдението, че И. С. П. е укрил от сестра си и не е посочил всички наследствени имоти, представлява твърдение, че И. П. не е поискал по реда на чл.341,ал.2 ГПК в наследствената маса да бъдат включени и други наследствени имоти – ниви 48 дка и 224 кв.м.
Правилото на чл.341 ГПК предвижда възможност да се иска делба на цялото или на част от наследство.
За правилността на решенията по допускане и извършване на съдебна делба на две дворни места няма значение, че има и други наследствени имоти – ниви, чиято делба не е поискана по делото. Тяхната делба може да се извърши в следващо съдебно производство или с доброволна делба.
В случай, че П. С. П. твърди, че брат и се е разпоредил с нейната наследствена част от нивите без нейно знание (без нейната воля), то П. П. разполага с други процесуални възможности да установи и защити правата си и да установи че И. П. е извършил продажба на чужда вещ.
Поради това и доказателствата за други наследствени имоти (в случая решение на ОСЗ за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи) са без значение за правилността на допускането и извършването на съдебната делба.
Към това може да се добави и че именно П. С. П., като ищец по делото, е избрала момента да предяви иска за делба на наследство (през 2013 г.), когато е преценила, че е събрала необходимите доказателства.
Ако беше проявила дължимата грижа за добро водене на делото, П. П. би могла да се снабди с информация и документи и за останалите наследствени имоти преди да предяви иска за делба, включително и с представеното в настоящото производство решение на ОСЗ от 17.04.2000 г. за възстановяване на правото на собственост върху ниви
Второто посочено основание за отмяна -– по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, не е осъществено поради следното:
Настоящият състав установи, че ищец по гр.д. № 1006 /2013 г. на Сливенския районен съд е молителката П. С. П., а не нейният брат И. С. П., който е ответник.
При предявяване на иска и по делото П. П. е представлявана от процесуален представител – адвокат, която е посочена от ищеца П. П. като съдебен адрес (адресат).
При проверка на приложеното към молбата за отмяна гражданско дело се установява, че П. С. П. е редовно призовавана по делото чрез процесуалния и представител, посочена като неин съдебен адресат и е представлявана от процесуалния си представител във всички съдебни заседания по делото, която не е възразила срещу редовността на призоваването, нито е твърдяла наличието на пречки за провеждане на съдебните заседания. Двете съдебни решения – по допускане и по извършване на делбата са съобщени на П. П. чрез процесуалния и представител. Решенията не са обжалвани.
Поради установеното редовно призоваване и представителство на П. П. по делото и съобщаване на решенията е без значение твърдяното от молителката обстоятелство, че тя работи в Гърция повече от десет години, включително и по време на делото, което твърди, че доказва с представения договор за работа в Гърция, а след превод на български език на представения на чужд език документ, се установява, че представя договор за наем на жилище.
От извода, че не са осъществени наведените основания за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 и т.5 ГПК следва извод за неоснователността на молбата.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на ответника по молбата за присъждане на направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 600 лева е основателно. Представен е списък за разноски, я уговарянето и заплащането на възнаграждението се установява от представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. С. П. за отмяна на влязло в сила решение № 326 от 14.04.2014 г. по гр.д. № 1006 /2013 г. на Сливенския районен съд,, на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК.
Осъжда П. С. П. да заплати на И. С. П. сумата 600 (шестстотин) лева за процесуално представителство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.