О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
Гр. София, 04.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2608 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 8256 от 07.12.2017г. по гр.д. № 4734/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния Софийски районен съд по гр.д. № 35822/2012г. в следните части: 1/ за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Б. Х. Т. /починала по време на процеса и заместена от наследниците си Н. Р. Т. и М. Р. М./, С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. срещу [фирма] за предаване владението върху недвижим имот в [населено място], с площ от 5300 кв.м., съставляващ имот с идентификатор 29204.7658.20 по кадастралната карта на селото; 2/ за отхвърляне на насрещния иск на [фирма] против Б. Х. Т. /заместена от Н. Р. Т. и М. Р. М./, С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. за установяване собствеността по давностно владение върху сграда „Заслон за петстотин овце“ с площ от около 600 кв.м., застроена в пасищен комплекс, съставляващ Парцел II, с площ от 5,383 дка от изработения парцеларен план на стопански двор, находящ се в [населено място], СО, м. „В.“; 3/ за уважаване установителния иск на [фирма] против Б. Х. Т. /заместена от Н. Р. Т. и М. Р. М./, С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. за признаване собствеността по давностно владение върху сграда „Обор за сто крави“, със застроена площ от около 630 кв. м., застроена в Парцел I от 6,105 дка, находящ се в [населено място], СО, м. „В.“.
Касационни жалби са подадени и от двете страни по спора.
Ищците С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. обжалват отхвърлянето на предявения от тях иск по чл.108 ЗС относно поземлен имот с идентификатор 29204.7658.20 по кадастралната карта на [населено място] и уважаването на насрещния иск на ответника [фирма] относно собствеността върху стопанска сграда „Обор за сто крави” на основание изтекла придобивна давност. В приложеното изложении на основанията за допускане на касационно обжалване сочат основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпроса: налице ли е повторно произнасяне на административния орган и съставлява ли нищожен административен акт решението на Общинската служба по земеделие, когато е издадено в отговор на искане на заинтересовани лица по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ за промяна на лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението. Наведено е и твърдение за очевидна неправилност на съдебния акт.
Касационната жалба на Н. Р. Т., М. Р. М. /правоприемници на ищцата Б. Х. Т./ е върната с влязло в сила разпореждане на въззивния съд като просрочена.
Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск [фирма] обжалва решението за отхвърляне на насрещния установителен иск за собственост на стопанска сграда „Заслон за петстотин овце“. Намира решението за неправилно, постановено при неправилно възприета фактическа обстановка и по неразбираема логика. За обосноваване достъпа до касационно обжалване поставя правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички ангажирани по делото доказателства детайлно, поотделно и в тяхната взаимна връзка, да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да посочи изрично кредитира ли или не събрани в хода на делото гласни доказателства във всичките им части; 2/ при предявен установителен иск за собственост на сграда в чужд имот на оригинерно правно основание- придобивна давност, ако в хода на делото се установи, че сградата е разрушена до степен на пълното й погиване, следва ли съдът да признае принадлежността в патримониума на ищеца на правото на строеж за погиналата сграда; 3/ при неустановеност на точния момент на погиване на сградата, за която е предявен иск за собственост на давност, може ли съдът да отхвърли иска, ако от момента на установяване на фактическата власт са изминали повече от 20 години; 4/ при фактически твърдения на ищеца и събрани по делото доказателства за началния момент на установяване на фактическата власт върху сградата и за момента на започналото й разрушаване, завършило с пълното й погиване, периодът между които е повече от минимално установения в закона давностен срок, дължи ли съда произнасяне по въпроса колко е продължило фактическото владение на годния обект на правото и съответно кои от елементите на фактическия състав на придобивната давност са осъществени и кои не. Спрямо тези въпроси се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ищците не са представили отговор на касационната жалба на ответника.
Ответникът по иска „К. С.“ О. жалбата на ищците. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в обжалваните от тях части.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Предявени са ревандикационен иск за поземлен имот и насрещни положителни установителни искове за две сгради „Обор за сто крави” и „Заслон за петстотин овце”.
Ищците Б. Х. Т., С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. са наследници на Х. А. В., починал на 15.07.1978г. На наследниците е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада от 5.300 дка, девета категория, местност „К.“, имот № 043020 по КВС на землището, идентичен отчасти /с площта си, с която се препокрива с парцели I и II/ с имоти кадастрални единици 224 и 226 по картата на съществуващите стари реални граници. В имота съществува сграда, отговаряща на описанието „Обор за 100 крави”, застроена на около 630 кв.м., построена в пасищен комплекс, съставляваща парцел I с площ от 6,105 дка, в [населено място], м. „В.“, която сграда не е била нанесена в действащата кадастрална карта. Втората сграда „Заслон за 100 овце”, предмет на насрещния иск, се намира в съседния имот № 43021, на границата с процесния. Претенцията за нея е предявена с оглед реализиране правото по чл. 64 ЗС за ползване на прилежащия й терен.
Между страните е постановено влязло в сила Решение от 17.05.2001 по гр.д. № 11080/2001 г. на СРС, 46-ти състав, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС на [фирма] срещу физическите лица за предаването на владението на имот № 43020 по картата на съществуващите стари реални граници на землището на [населено място] с площ от 5300 кв. м. В мотивите на решението е прието, че договорите за продажба на имота, сключени от [фирма] на 20.03.1996г. са нищожни поради липса на съгласие на правоимащите по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, а договорът за продажба от. 02.11.1998г. за покупка на прилежащия терен към сградата, е сключен от лице без представителна власт. В производството по това дело настоящите ищци /тогава ответници/ са се легитимирали с решението на Поземлената комисия № 1136 от 25.03.1999г. за възстановяване на собствеността и няма данни да е била оспорена валидността и законосъобразността му.
Посоченото решение на ПК от 25.03.1999г., с което се легитимират ищците и в настоящето производство, е постановено за допълване и изменение на Решение от 08.11.1998г. на основание чл. 18д, ал.4 ППЗСПЗЗ – след уточняване границите на земеделски земи от заявителите и във връзка с направени измервания на земята в доказаните реално съществуващи стари граници. В предходно решение по същата преписка – Решение №1136 от 18.04.1996г. е отказано възстановяване на собствеността върху ливада от 5,300 дка в местн. „К.” по съображения, че имотът е възстановен като обща родова ливада по преписка 511С; по тази преписка е постановено решение № 511С от 18.04.1996г., с което ливада от 20,436 дка в местн. „К.” е възстановена на наследниците на Х. М., Х. А., Н. и П. Т. В. /посоченият Х. А. В. е наследодателят на ищците/, представляваща имот № М-43, парцел 17.
Въззивният съд е отхвърлил предявения от физическите лица против дружеството ревандикационен иск като е приел, че не е налице валидна реституционна процедура по ЗСПЗЗ, която да ги легитимира като собственици. Имотът е възстановен с Решение № 1136 от 25.03.1999 г. на ПК-К., където е индивидуализиран като ливада от 5.300 дка, девета категория, местност „К.“, имот № 043020 по картата на землището на [населено място], с посочени граници. Преди това решение, обаче е постановено Решение №1136 от 18.04.1996г., с което е отказано възстановяване на собствеността върху процесния имот и няма данни отказът да е бил оспорен, отменен или изменен по предвидените за това способи. Поради това решаващият съд е счел, че последващото Решение № 1136 от 25.03.1999 г. на ПК-К. е нищожно и като такова негодно да легитимира ищците като собственици.
По предявените насрещните искове на ответника [фирма] за собственост на сградите „Заслон за петстотин овце” и „Обор за сто крави” въззивният съд е намерил за неоснователен иска за първата сграда и е уважил иска за втората. Относно „Заслон за петстотин овце” е установено както от гласните доказателства, така и от огледа на вещото лице, че сградата е разрушена и не съществува. Наред с това съдът е изтъкнал, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване, ищецът по този иск да е владял постройката десет години преди нейното разрушаване, в който случай би могъл да претендира за признаване право на строеж върху терена. Не е установено ищецът да е извършил действия, които изпълват съдържанието на правото на строеж, а само твърди, че е имал намерение да реконструира сградата, което също не е доказал. По отношение на „Обор за сто крави” съдът е признал дружеството за собственик по давност. При съвкупния анализ на събраните гласни доказателства и заключенията на вещото лице, е приел за установено, че дружеството владее и ползва сградата повече от десет години, считано от 1996г., като владението е постоянно, трайно и несъмнено, което запълва фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. Възраженията, че предходният спор между страните относно поземления имот е предизвикал прекъсване на давността, съдът е намерил за неоснователни, доколкото сградата не е била предмет на делото.
При преценка на изложените основания за допускане но касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на ищците.
Наведените в жалбата оплаквания са за необсъждане на изтъкнатите във въззивната жалба аргументи срещу приетата от първата инстанция нищожност на решението за възстановяване на собствеността като повторно, а именно: 1/ че постановеният с решението 18.04.1996г. отказ не е обусловен от законова пречка за реституция, а от възстановяване на по-голям имот на името на общ наследодател; 2/ че решението от 25.03.1999г. е постановено за изменение и допълнение на решение от 08.11.1998г. и на основание чл. 18д, ал.4 ППЗСПЗЗ – след уточняване границите на земеделски земи от заявителите и във връзка с направени измервания на земята в доказаните реално съществуващи стари граници, което изрично е отразено в решението; 3/ че решение № 1136 от 25.03.1999г. е било представено от настоящите касатори като ответници по ревандикационния иск на [фирма] по гр.д. № 11080/2001г. на СРС и там не е била оспорена неговата валидност.
Във връзка с тези оплаквания е и релевираният правен въпрос, свързан с решаващия извод за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС поради нищожност на решението на Поземлената комисия от 25.03.1999г. като постановено след предходен отказ за възстановяване на собствеността. Ето защо, определящ за изхода на спора е въпросът: налице ли е повторно произнасяне на административния орган и нищожно ли е решението за възстановяване на собствеността, предхождано от отказ, ако е издадено при нови фактически обстоятелства и в отговор на искане на заинтересовани лица по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за промяна на лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението. Касаторите не са посочили съдебна практика и считат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разрешение на подобен въпрос се съдържа в Решение № 484 от 12.01.2012 г. по гр.д. № 1273/2010г. на І г.о. Според него, разпоредбата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ /редакция към ДВ бр.123/1997г./ урежда правомощията на административния орган за преразглеждане на постановения от него административен акт; поземлената комисия /сега Общинска служба по земеделие/ може да постанови нов акт по заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, ако при постановяването на предходния акт са допуснати нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, или са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1. Обжалваното решение е постановено при несъобразяване с посоченото разрешение и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Касаторите-ищци не са формулирали правен въпрос и не са изложили никакви допълнителни основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта за уважаване на установителния иск за собственост по давност върху сградата „Обор за сто крави” . Поради това касационен контрол в тази част не може да бъде допуснат.
По жалбата на ответника [фирма] досежно отхвърлянето на насрещния иск за сградата „Заслон за 500 овце”.
Първият повдигнат правени въпрос касае задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства детайлно, поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и да се произнесе по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните. Въззивният съд в случая е подложил на обстоен анализ доказателствата, включително свидетелските показания, съпоставил ги е и е обосновал кои възприема, в коя част, на кои не дава вяра и защо /виж мотивите на л. 47-47 от делото/. С оглед на това не може да се приеме, че е налице противоречие със сочената практика по поставения въпрос.
Останалите правни въпроси могат да бъдат обобщени така: при иск за собственост по давност върху сграда, която към момента на водене на делото е разрушена, следва ли съдът да признае принадлежността на правото на строеж в патримониума на ищеца, ако от момента на установяване на фактическата власт до погиването на сграда са изминали повече от десет години.
Този въпрос не е определящ за изхода на спора и поради това не може да обуслови достъп до касационно обжалване. Въззивният съд не е отрекъл тази възможност, а е приел, че не е доказано от страна на ищеца упражняването на фактическа власт в рамките на десет години преди разрушаването, нито извършването на действия, запълващи съдържанието на правото на строеж.
Тук може да се допълни, че несъществуването на сградата „овчарник” е констатирано от експертизата още в производството по гр.д. № 11080/2001г. на СРС /виж мотивите на стр.4 от решението/, което потвърждава несъстоятелността на твърденията на касатора, че е упражнявано владение в период повече от десет години след 1996г.
Поради изложеното допускането на касационно обжалване по тази жалба следва да бъде отказано.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8256 от 07.12.2017г. по гр.д. № 4734/2017г. на Софийски градски съд, ІV-а състав, по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу отхвърлянето на насрещния иск за установяване собствеността върху сграда „Заслон за петстотин овце”.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение по жалбата на С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. срещу уважаването на насрещния иск за установяване собствеността върху сграда „Обор за сто крави”.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението по жалбата на С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. срещу отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС за ПИ с идентификатор 29204.7658.20 по кадастралната карта на [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок да представят документ за внесена държавна такса по жалбата по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/ лева.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: