О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 05.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3512 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 75 от 28.04.2017 г. по гр. д. № 69/2017 на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 460 от 29.11.2016 г. по гр. д. № 936/2015 г. на Русенски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ, предявен от Д. А. Р. от [населено място] против К. за о. на н. п. и., [населено място]. Присъдена е сумата от 20000 лева, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. В решението на въззивния съд е прието за установено, че през 2008 г. срещу ищцата е било образувано досъдебно производство, приключило на 11.04.2011 г. с определение № 343 по н.о.х.д. 3227/2009 г. на Русенски районен съд, с което е било одобрено споразумение – ищцата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал.1 НК, изразяващо се в това, че на 14.03.2007 г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у служител на [фирма], [населено място], че към този момент е пълномощник на покойния И. Р. М. и има право да се разпорежда със средствата по сметката му в банката, като причинената с това имотна вреда от 1900 лева на наследника му И. Р. М. е била възстановена. През 2011 г. К. за о. на н. п. и. е образувала срещу ищцата производство по ЗОПДИППД (отм.), по което е поискала обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.). С определение № 343/11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 364/2011 г. Русенски окръжен съд са били допуснати исканите от К…. за отнемане на незаконно придобито имущество обезпечения на бъдещ иск по чл. 28 от ЗОПДИППД с цена 518 460.00 лева чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, съставляващи две ателиета в [населено място]; две къщи, апартаменти, гараж, склад, магазини и дворно място в [населено място]. Със същото определение е било допуснато обезпечение и чрез налагане на запори върху всички банкови сметки на ищцата, върху два леки автомобила и върху дружествените и дялове в търговско дружество. Предявеният срещу ищцата иск с правно основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД е бил отхвърлен с решение № 330 от 26.04.2013 г. по гр.д. № 516/2011 г. на Русенски окръжен съд. Първоинстанционното решение е било потвърдено с решение № 11 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 254/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, влязло в сила на 11.07.2014 г. при условията на чл. 296, ал.1, т.3 ГПК с постановяване на определение № 891 по гр.д. № 3625/2014 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В решенията е прието, че извършеното от ищцата престъпление не е довело до обогатяване и въз основа на доказателствата по делото не може да се формира основателно предположение, че имуществото през проверявания период от 1986 г. до 2011 г. е придобито със средства от престъпна дейност. Производството по ЗОПДИППД(отм.) против ищцата е продължило три години и три месеца, през който период цялото и имущество е било запорирано и възбранено. Ищцата не е могла да продължи търговската си дейност, нито да обслужва банковите кредити, обезпечени с ипотеки върху недвижимите и имоти. Поради изпадането в просрочие за дълг общо от 302677 лева, по искане на [фирма] и [фирма], четири недвижими имота били изнесени и продадени на публична продан. През месец септември 2013 г. ищцата е била диагностицирана с онкологично заболяване; била е оперирана, след което е било проведено лъчелечение. За целия период на производството по ЗОПДИППД(отм.) ищцата не е разполагала с достатъчно средства за нормален и спокоен живот, въпреки че е работела при няколко работодатели, тъй като се е налагало да издържа семейство и да изплаща задължения, без да може да разполага с имуществото си. Била е постоянно притеснена от воденото срещу нея производство по ЗОПДИППД(отм.); изпитвала е страх и безпокойство относно финансовото си положение; чувствала е неудобство пред обществото поради публичното оповестяване на воденото срещу нея дело и е имала съзнание за уронване на честта и доброто и име. Променила е обичайния си начин на живот и е изпаднала в продължителна депресия. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен, тъй като извършените от ответната К… действия са незаконосъобразни – предявеният иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД(отм.) е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, поради което всички извършени от К…. действия се явяват незаконосъобразни, в т.ч. проверки, решения, мотивирани искания за налагане на обезпечения и отнемане на имуществото и обжалване на съдебните актове във всички инстанции. Изхождайки от доказателствата за търпените от ищцата негативни преживявания, вкл. отражението им върху здравословното и състояние, съдът е определил обезщетение в размер на 20000 лева, присъдено на основание чл. 2а ЗОДОВ. За разликата до предявения му размер от 60000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба против решението на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 20000 лева е постъпила от К. за о. на н. п. и. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложени са доводи, че в противоречие с практиката на ВКС са разрешени въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): има ли обратно действие нормата на чл. 2а от ЗОДОВ; следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на органите на К… и причинените вреди; следва ли съдът да преценява конкретни и обективно съществуващи обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Изложени са доводи, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото са въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): законосъобразно ли е в съдебно решение, постановено в производството по чл. 2а ЗОДОВ да се пререшават въпроси, разрешени с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД; следва ли да бъде съобразено установено несъответствие между приходите и разходите на ответника в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) при определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; приложима ли е разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, визираща вреди от приложението на ЗОПДНПИ, по отношение на вреди, причинени от приложението на ЗОПДИППД (отм.).
Ответникът по касационната жалба Д. А. Р. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
П. на Р. Б. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса има ли нормата на чл. 2а от ЗОДОВ обратно действие е неоснователен. Несъмнено в доктрината и съдебната практика е, че законът се прилага от влизането му в сила, а обратна сила на нормативен акт следва да бъде прогласена с изрична законова разпоредба – в този смисъл и соченото от касатора Постановление № 45/1990 г. на ВС. В случая обаче, съдът е съобразил, че отговорността на К. за о. на н. п. и. (К….), явяваща се правоприемник на К. за у. на и., п. от п. д. (К.) е била винаги уредена по ЗОДОВ – съгласно чл. 32
ЗОПДИППД (отм.), за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а съгласно чл. 91 ЗОПДНПИ, всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът е съобразил и установената практика, израз на която е и приложеното от касатора определение № 305 от 29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2099/2014 г. ВКС, III г. о., съгласно която част от дейността на К… е правозащитна – юрисдикционно производство, протичащо между равнопоставени страни, каквито са действията на К… по обезпечаване на иска и предявяването му в съда. Затова и компетентен да се произнесе по иска за обезщетение за вреди от тази дейност на К… е винаги гражданският съд. С приемането на чл. 2а ЗОДОВ, уреждащ изрично отговорността на К… като субституент на държавата не е уредена отговорност на К… занапред – по правоотношения, възникнали след приемане на текста, а е регламентирана изрично отговорността, произтичаща от разпоредбите на ЗОПДИППД (отм.) и ЗОПДНПИ.
С оглед изложеното, неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ по отношение на вреди, причинени от приложението на ЗОПДИППД (отм.).
Въпросът следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на органите на К…. и причинените вреди е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съобразявайки установената съдебна практика, съдът е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи за липса на причинна връзка между воденото производство и причинените вреди и е посочил в мотивите си обстоятелствата, обосноваващи наличието на такава причинна връзка.
В съответствие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът следва ли съдът да преценява конкретни и обективно съществуващи обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съдът е съобразил, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, ценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД – в този смисъл Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/23.12.1968 г. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е направил конкретна преценка на индивидуалните особености на спора и всички специфични обстоятелства на случая. Съобразил е продължителния период на проведеното срещу ищцата производство по ЗОПДИППД (отм.), сериозните негативни отражения на предприетите от К… мерки и ограничения върху обичайния живот на ищцата, изживените от нея душевни страдания, стрес, притеснения. Съобразил е и отражението на проведеното производство върху здравословното и състояние – макар и не като единствен самостоятелен фактор, то стресовият момент в живота и не може да бъде изключен като причина за възникване на онкологичното и заболяване.
Въпросът относно законосъобразността на съдебното решение, постановено в производството по чл. 2а ЗОДОВ, в което се пререшават въпроси, разрешени с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд не е пререшил въпроси, касаещи иска с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, ограничавайки се в рамките на предмета на делото по иска с правно основание чл. 2а ЗОДОВ.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли да бъде съобразено установено несъответствие между приходите и разходите на ответника в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) при определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразното му предявяване. Такъв въпрос не е разглеждан във въззивното решение, нито е предмет на спора в производството по иска с правно основание чл. 2а ЗОДОВ. Въпросът за съответствието между приходи и разходи на проверяваното лице е предмет на производството по ЗОПДИППД (отм.) и ЗОПДНПИ и няма връзка с обезщетението за вреди от неоснователно проведено производство, когато искът за отнемане на имуществото е отхвърлен с влязло в сила решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Н. Д. от Софийска адвокатска колегия следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 847.50 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 28.04.2017 г. по гр. д. № 69/2017 на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. за о. на н. п. и., [населено място], да заплати на адвокат Н. Д. от Софийска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на 847.50 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: