4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
Гр. София, 06.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 986/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Сдружение за здравно, образователно, спортно и културно подпомагане” [населено място], [община], Бургаска област, срещу решение № 89 от 3.11.2014 г. по в.т.д.№ 244/2014 г. на Апелативния съд Б., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд от 16 юни 2014 г. по т.д.№ 523/2013 г. за прекратяване на сдружението-касатор поради осъществяване дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави, назначаване на ликвидатор и определяне на срок за извършване на ликвидацията по реда на глава ХVІІ от ТЗ. В жалбата на сдружението е въведено оплакване, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК с предпоставките на чл.280, ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото 3 групи правни въпроси.
Прокуратурата на Р България не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на Бургаския окръжен съд за прекратяване на сдружението на основание чл.13, ал.1, т. 3, б.”б” ЗЮЛНЦ, откриване на производство по ликвидацията му и назначаване на председателя на Управителния съвет Ю. Р. С. за ликвидатор, въззивният съд е приел за безспорно установени описаните в исковата молба нарушения на разпоредби на Закона за закрила на детето и на Закона за вероизповеданията, съставляващи основание за прекратяване на сдружението-предоставяне на социални услуги в общежитията за деца в [населено място] и в [населено място] без лиценз за това, липса на програма за обучение в ислямска религия в извънучебно време по сведение на Главното мюфтийство. Нарушенията по чл.45, ал.5, вр.чл.43б, ал.1 от Закона за закрила на детето са установени с влезли в сила наказателни постановления на Председателя на ДАЗД съгласно мотивите на първоинснтанционния акт, към които препраща въззивният съд. Осъществяването на социални услуги – резидентен тип-без лиценз не е оспорено пред Бургаския ОС. Ответникът не е подал отговор на исковата молба, признал е фактите, съставляващи нарушения по ЗЗД в съдебно заседание на 12 март 2014 г. и в писмена защита по чл.375 ал.2 ГПК от 10.6.2014 г., но поддържа, че противоречащата на закона и добрите нрави дейност на сдружението е преустановена след наложените санкции от компетентните органи и проведените срещи и допълнителни консултации с представители на ДАЗД, МТСП и ДАСП. От решаващо значение за изхода на делото пред Бургаския апелативен съд е констатацията за недоказаност на твърденията на ответното сдружение във въззивната жалба, че предоставянето на социални услуги без лиценз в нарушение на ЗЗД и Правилника за приложението му е преустановено. Решението на въззивния съд не съдържа отговор на процесуалноправните въпроси в изложението относно доказателственото значение на становището на Председателя на ДА за закрила на детето за евентуални нарушения по Закона за вероизповеденията при липса на становище на Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет; относно необходимостта от назначаване на експертиза и от служебно изискване на становище на органа по чл.39 от Закона за вероизповеданията по въпроса дали има осъществяване на религиозна дейност по смисъла на ЗВ; относно доказателственото значение на писмото на МТСП за наличието на нарушения по Закона за закрила на детето. Така формулираните в изложението на касатора въпроси въобще не са обусловили правната воля на съда и не са включени в предмета на спора. Неотносим към него е и въпросът от втора група, т.3 – има ли осъществяване на религиозна дейност по смисъла на ЗВ. Релевираното с исковата молба твърдение за нарушение е по чл.27 ал.1 ЗВ-липса на предварително съгласие на съответната религиозна инстанция да се създаде юридическо лице с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание чрез религиознопросветна дейност, включваща малолетни и непълнолетни лица и съгласуване програма за обучение то им по религия преди регистрацията на сдружението.
Правният въпрос в група № 3 – следва ли съдът да даде подходящ срок за отстраняване на нарушенията, представляващи основания за прекратяване на сдружението, какъвто всъщност не е дал, като не е съобразил правилото на чл. 13 ал.3 ЗЮЛНЦ – се явява твърдение за процесуално бездействие, а не конкретен и ясно формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд. Последният е приел в съобразителната част на обжалваното решение, че първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.13 ал. 3 ЗЮЛНЦ с определение от 20.12.2013 г., поради което оплакването на въззивника за нарушаването й е неоснователно.
Непосочването на нито един правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за селектиране на жалбата съобразно т.1 на ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Необходимо е да е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, не и за правилността на обжалваното решение. К. съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора и от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба.
Независимо от горното позоваването на допълнително селективно основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК е бланкетно. Недоказано е и наличието на противоречива практика като основание за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – не са представени цитираното решение на Старозагорския окръжен съд по т.д.№ 102/2013 г. по описа на същия съд и доказателства за влизането му в сила.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 89/3.11.2014 г. на апелативен съд Б., постановено по в.т.д.№ 244/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: