О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 07.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 3590/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от адвокат Щ. Щ. – пълномощник на Т. Д. Р. против Определение №1866 от 8.07.2015г, постановено по в.гр.д.№4228/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 2 с-в, с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменено в частта за разноските въззивно решение №840 от 27.04.2015г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че с обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, неправилно е присъдено в полза на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 830 лв., вместо дължимите 512 лв. Посочено е, че при определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение въззивният състав не е отчел обстоятелството, че въззивната жалба на Т. Р. е била уважена от въззивната инстанция за сумата 15 000 лв. Същевременно се твърди, че неправилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата по чл.248 ал.1 ГПК за присъждане допълнително на сумата 1 280 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Излагат се съображения, че за присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА не е необходимо страната да представя списък на разноските по чл.80 ГПК, тъй като това не са разноски, направени от страната. Претендира се отмяна на обжалваното определение като бъде намалено присъденото с въззивното решение юрисконсултско възнаграждение от 1580 лв. на 512 лв. и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на адвокат Щ. Щ. допълнително сумата от 1 280 лв. – над присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение в размер на 930 лв.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не e депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място] и от третото лице-помагач на дружеството М. П. К..
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.248 ал.3 ГПК съдебен акт. По същество жалбата е частично основателна.
С Определение №1866 от 8.07.2015г, постановено по в.гр.д.№4228/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 2 с-в по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменено решение №840 от 27.04.2015г., постановено по същото дело, в частта за разноските, направени пред въззивната инстанция като ищецът Т. Д. Р. е осъден да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лв. вместо присъдените с решението 1 580 лв. Видно от мотивите към определението, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК въз основа на молба ищеца от 2.06.2015г., дължимото по чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение е определено на базата на отхвърлената част от въззивната жалба на Т. Р. от 10 000 лв.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Т. Р. от 2.06.2015г., с която се претендира изменение на въззивното решение в частта му, с която е присъдена сумата 930 лв. в полза на адвокат Щ. Щ. на основание чл.38 ал.2 ЗА. В мотивите към определението е посочено, че в тази част молбата по чл.248 ал.1 ГПК е недопустима, тъй като ищецът не е представил списък за разноските по чл.80 ГПК.
С въззивна жалба ищецът Т. Р. е определил обжалваем интерес от 25 000 лв. С решението от 27.04.2015г. по в.гр.д.№4228/2014г. по описа на САС жалбата на ищеца е уважена за 15 000 лв. и е отхвърлена в останалата й част до 25 000 лв. Определено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото юрисконсултско възнаграждение при обжалваем интерес от 25 000 лв. е в размер на 1 280 лв. Жалбата на Т. Р. е уважена за 60% от 25 000 лв. и отхвърлена за разликата от 40% от посочената сума. При това положение ответникът [фирма] има право да получи на основание чл.78 ал.8 ГПК сумата 512 лв. – 40% от сумата 1 280 лв., а не сумата 830 лв., както е прието в обжалваното определение.
Неоснователна е частната жалба срещу определението в частта му, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.248 ал.1 ГПК относно искането за изменение на въззивното решение в частта му, с която е присъдена в полза на адвокат Щ. Щ. сумата от 980лв. по чл.38 ал.2 ЗА. Макар, че адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл.78 и сл.ГПК, респ. правилата по чл.248 ГПК. Адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ГПК се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските, дължими по чл.38 ал.2 ГПК, е допустима само по искане на страната – в едномесечен срок от постановяване на решението. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ГПК, респ. за изменение на решението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването, направено в т.9 от ТР №6/2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК и по отношение на разноските по чл.38 ал.2 ГПК, а именно – че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на ищеца по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му, с която е присъден адвокатски хонорар по чл.38 ал.2 ЗА.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1866 от 8.07.2015г, постановено по в.гр.д.№4228/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 2 с-в, в частта му, с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменено въззивно решение №840 от 27.04.2015г., постановено по същото дело, като Т. Д. Р. е осъден да заплати на [фирма] ЕИК юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 830лв. вместо присъдените с решението 1 580лв. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ въззивно решение №840 от 27.04.2015г., постановено по същото дело, в частта му, с която Т. Д. Р. е осъден да заплати на [фирма] ЕИК юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 580 лв. като осъжда Т. Д. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 512 лв. /петстотин и дванадесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1866 от 8.07.2015г, постановено по в.гр.д.№4228/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 2 с-в, в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: