O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 07.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 6236 /2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 99213 от 06.08.2015 г. на С. о., представлявана за целите на съдебното производство от юрисконсулт Д., срещу определение от 14.07.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12186/ 2014 г., с което е допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК негово решение № 3921 от 04.06.2015 г. в частта за разноски, като общината е осъдена да заплати на насрещната страна 900 лв. разноски по делото пред въззивна инстанция.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен поради противоречие на приетото от въззивния съд с ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в частност с т.8 и т.9, като се излага твърдение, че градският съд е допълнил въззивното решение, присъждайки разноски, без да е представен списък на разноските от страната.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Ответната страна, в срок, с писмен отговор излага становище за преждевременност на частната жалба, като я оспорва и по същество и . също претендира разноски.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за допустима като редовна, подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт.Обстоятелството, че след постановяване на обжалваното определение за допълване на въззивното решение в частта за разноски, настоящият жалбоподател на свой ред е поискал изменение на решението в частта за разноски, по което градският съд все още не се е произнесъл, не обосновава преждевременност, респективно недопустимост, на жалбата.
По същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да допълни решението си от 04.06.2015 г. в частта за разноски, осъждайки С. о., градският съд е приел, че в акта му по съществото на спора липсва диспозитив за осъждане за разноски, чието присъждане своевременно в откритото по делото съдебно заседание от 27.04.2015 г. е поискано от насрещната страна Р. Р., с представяне на списък по чл. 80 ГПК и чието извършване е доказано с договора за правна защита и съдействие от 24.04.2015 г.
Фактическите и правни констации на градския съд в обжалваното определение изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС.
Видно от въззивното решение въпросът за разноски не е обсъждан от градския съд в мотивите и съответно липсва диспозитив за присъждането им. Съобразно данните по делото в хода по същество в откритото съдебно заседание от 27.04.2015 г. Р. Р. чрез адвоката си е поискала от градския съд присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, представяйки същевременно списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие ( приложени съответно на л. 20 и л. 21 по гр. д. № 12186/ 2014 г.) Видно от представения договор, сумата от 900 лв. за възнаграждение е заплатена в брой от страната на представляващия я адвокат. С молба № 75119 от 10.08.2015 г. ( л. 63) Р. е поискала допълване на решението в частта за разноски.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване на решението, а когато то е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноски. Цитираната разпоредба ясно визира две хипотези- на допълване на решението в частта за разнокси, тогава когато съдът по своевременно направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция искане за присъждане на разноски е пропуснал да се произнесе по него с крайния си акт и на изменение на решението в частта за разноски, тогава когато се е произнесъл по такова искане, но недоволната от това страна иска от него да ревизира становището си. В настоящия случай сме изправени пред първата хипотеза- на допълване на решението в частта за разноски. В т. 8 на ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, противно на твърдяното от жалбоподателя, е прието, че представянето на списък на разноските е процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК само в хипотезата когато се иска изменение на решението в частта за разноски, докато в хипотезата на допълване на решението, непредставянето на такъв списък не преклудира правото на страната да иска допълването му. В хипотезата на допълване, за допустимостта на искането от значение е само срокът, в който то е направено, в случая релевантен е едномесечният срок за обжалване на въззивното решение, който е спазен, тъй като решението е връчено на страната на 15.06.2015г. Щом искането за допълване е в срок, така допустимо и страната своевременно е поискала присъждането на разноски за съответната инстанция , както и е доказала извършването им, в случая с представяне на договора за правна защита и съдействие от 24.04.2015 г., от който е видно, че сумата е платена в брой, то е основателно и следва да бъде уважено.
Определението като законосъобразно следва да се потвърди, като при този изход на спора разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, чието извършване е доказано с представения договор за правна защита и съдействие от 08.12.2015 г., следва да се присъдят на ответната страна.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.07.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12186/ 2014 г.
ОСЪЖДА С. о., с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Р. Т. Р., Е.:[ЕИК], от [населено място], [улица], сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: