О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С. 07.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3170 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България”АД [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение № 2905 от 10.05.2018г. по в.гр.д. № 15566 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 5.09.2017г. по гр.д.№ 23374/2017г. на СРС, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендират се направените разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2018г., в който сумата е посочена като заплатена в брой за представителство във връзка с жалба „по гр.д.№ № 15566/17г. на СГС”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС. Формално заявява, че счита за съществени три правни въпроса, които сочи по следния начин: 1.”Неправилна и незаконосъобразна преценка на въззивния съд, че не са искани обяснения от ищцата”, 2. „Неправилна и незаконосъобразна преценка на въззивния съд за тежестта на безспорно доказаните нарушения на ищцата” и 3. Очевидна неправилност на постановения въззивен акт поради извода на въззивния съд, че ищцата е извършила само част от изброените нарушения, а за останалите не е спазена процедурата по чл.193 КТ. К. се позовава на множество решения на ВКС, на които счита, че въззивният съд противоречи.
В случая въззивният съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, като се е произнесъл по нарушенията, по които са направени възражения в жалбата, а относно останалите е препратил към мотивите на районния съд.
Ищцата е била уволнена на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ от заеманата длъжност: експерт логистика, със заповед № СД-10/5/ от 24.02.2017г., за изброени 10 нарушения, извършени през периода 10.10.2016г. – 28.11.2016г., които се свеждат до: „неправилно вписване на текст, че количеството в поз.№20 от поръчката надвишава количеството за доставка до 7 календарни дни, вместо правилния текст”, че „надвишава количеството за доставка до 30 календарни дни”/нарушения по т.1 и по т.8/, че в „Информационната система S.”, при създаване на поръчки е вписала невярна стойност /нарушения по т.2 и т.3/,че е вписала невярна дата на доставката /нарушения по т.4, т.5, т.6 и т.10, като разликата е от един ден/, вписала е текст „няма информация” /нарушението по т.7/, не е посочила данните за конкретно посочени поръчки, което е довело до забавяне на тяхното изпълнение /нарушението по т.9/.
Съдът е приел, че от така изброените нарушения – тези по т.1 и т.9 следва да бъдат изключени, защото при съпоставяне между текстовете на искането, което работодателят е отправил до служителя за даване на обяснения по чл.193 КТ и на заповедта, е видно че те не съвпадат и относно посочените по т.1 и т.9 процедурата, изискваща давене на обяснения, не е спазена. Относно изброените в т.2 и т.3 нарушения, съдът е констатирал /въз основа на приложената кореспонденция между страните/, че неточностите са били отстранени, като своевременно е била вписана вярната стойност, дължимото плащане е било извършено по надлежната стойност и вреди за работодателя не са произлезли. Относно нарушенията по т.4, т.5, т.6 и т.10, съдът е съобразил смекчаващо вината обстоятелство, свързано с безспорно установения с гласни доказателства факт, че вписването на един допълнителен ден се генерира автоматично от информационната система, като за поправката е била необходима ръчна намеса, но не за всички поръчки ищцата е имала лимит. След упражненият контрол от лицата, които са имали съответният достъп, нарушенията са били отстранени, доставките изпълнени в съответния срок и вреди за работодателя не са настъпили. Вписаното в заповедта за уволнение нарушение по т.7, съдът е приел, че не е извършено от ищцата, защото тя не е разполага с необходимата информация, която да впише, а относно последното нарушение по т.8 е посочил, че също е било своевременно отстранено. Крайният извод на съда е, че наложеното наказание не съответства на извършеното. Всички допуснати от ищцата нарушения са технически, те не са довели до вреди за работодателя, същите са незначителни на общия фон на обработените от нея за посочения период 647 поръчки, като при това тя не е имала други нарушения и работата й е възприемана от работодателя до момента на уволнението без забележки, а при периодичното й оценяване е получавала едни от най-високите оценки. В. съд е акцентирал на изградената от работодателя система за повторна проверка на въведените данни и на упражняваният вътрешен контрол, като допълнителен довод, че характерът на упражняваната от ищцата дейност предполага допускането на технически грешки. Този факт, както и начинът на работа на софтуерната програма, която автоматично генерира грешни данни, установеният значителен обем поръчки, добрите оценки, които самият работодател е давал на ищцата, са конкретно установените обстоятелства, които са формирали крайният извод на съда по чл.189 КТ за тежестта на извършените нарушения и за несъответствие между извършеното и наложеното наказание.
К. не споделя изводите на въззивният съд, които счита за неправилни и незаконосъобразни, но настоящият съдебен състав намира, че следва да припомни приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което касационно обжалване не може да бъде допуснато без посочване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание, който определя рамките в които касационната инстанция селектира подадените жалби. В цитираното Тълкувателно решение изрично е посочено, че „касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът”. Освен това в същото ТР по т.д.№ 1/2009г. е посочено, че в производството по чл.288 ГПК, касационният съд не извършва преценка за законосъобразност. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290 ал.1 ГПК. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Това особено важи за конкретния случай, тъй като всички изложени доводи от касатора са за „неправилна и незаконосъобразна преценка на въззивния съд”. Правилността и законосъобразността на постановения въззивен акт не могат да са предмет на обсъждане в настоящето производство. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, поради което съдебният състав не следва да обсъжда посочените от касатора съдебни решения на ВКС, за които счита, че са в противоречие с приетото от въззивния съд.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2905 от 10.05.2018г. по в.гр.д. № 15566 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България”АД [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1784, район ”М.”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Б. бизнес център да заплати на М. С. А. сумата от 500лв./петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.