4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
[населено място], 8.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четвърти януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 574 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски апелативен съд № 1499 от 19.07.2012 г. по ч.гр.д. № 2378/2012 г., е потвърдено разпореждане от 22.05.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, V бр. с-в, постановено по гр.д. № 14044/2011 г., с което е върната подадената искова молба от П. Н. К. от [населено място] срещу Р. А. Ч., Т. С. К. и С. Т. К., всички от [населено място] и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 62 СК, чл. 69 СК и чл. 71 СК/главният отрицателен, че малолетното дете Т. С. К. не произхожда биологически от С. Т. К., а евентуалният – положителен, че малолетното дете Т. С. К. произхожда биологически от ищеца П. Н. К./.
Недоволен от определението на САС е жалбоподателят-ищец П. Н. К., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага съображения за противоконституционност на допуснатата в чл. 66 СК празнота относно възможността претендиращият за биологичен баща да оспорва извършено от друг мъж припознаване на детето, поради което моли да се спре производството по делото и въпроса се внесе в Конституционния съд на РБ по реда на чл. 149, ал. 2 от Конституцията на РБ.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правния въпрос от значение за изхода на делото – има ли право на съдебен иск за оспорване на извършено от друг мъж припознаване претендиращият за биологичен баща на детето и допустими ли са предявените от него в тази връзка установителни искове за оспорване на бащинство и установяване на произход от бащата, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че предявените обективно и пасивно субективно съединени установителни искове за установяване на обстоятелството, че малолетното дете Т. не произхожда биологически от С. Т. К. и при условията на евентуалност за установяване на факта, че П. К. е биологичен баща на детето Т. К., са процесуално недопустими, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 62 СК право за оспорване на произход от бащата имат единствено майката – до една година от раждането на детето, съпругът на майката – до една година от узнаване на раждането и самото дете – до една година от навършване на пълнолетието му, а с право за установяване на произход от бащата, съгласно чл. 69 СК разполагат единствено майката и детето. Тъй като ищецът се явява трето лице, той не разполага с право на иск, както за оспорване на бащинството на роденото от първата ответница дете, така и за установяване на произход от бащата за същото, поради което предявените от него искове се явяват процесуално недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че посоченият по-горе въпрос, свързан с допустимостта на предявените искове за оспорване на бащинство и установяване на произход от бащата е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава – определение № 395 от 24.06.2011 г. по ч.гр.д. № 362/2011 г., ВКС, ІV г.о. и определение № 169 от 29.02.2012 г. по ч.гр.д. № 11/2012 г., ВКС, ІV г.о. Според нея с влизане в сила на СК/обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./ отпада възможността за оспорване на припознаването от трети лица. Оспорване на бащинството, както и установяване на произход от бащата може да се извърши само от майката, съпруга на майката и детето, а оспорване на припознаване, какъвто иск в случая не е предявен – от майката, детето, Дирекция „Социално подпомагане” и прокурор в определените законови срокове, но не и от всяко трето лице, което има правен интерес от това. В настоящия случай ищецът се явява трето лице и за него не съществува възможността както да оспорва бащинството, така и припознаването на детето, а също така да установява неговия произход от бащата, т.е. същият не е процесуално легитимиран да предявява тези искове и тъй като за тази процесуална предпоставка, която обуславя надлежното упражняване правото на иск, съдът следи служебно, поради което при липсата й прекратява производството по тези искове като процесуално недопустимо. В тази връзка искането за спиране на производството по делото и сезиране на Конституционния съд за непълнота в закона – чл. 66 СК, какъвто иск в случая не е предявен, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно, тъй като не са налице необходимите предпоставки затова съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1499 от 19.07.2012 г. по ч.гр.д. № 2378/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 8155 от 14.08.2012 г. на П. Н. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :