О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 08.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4693 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от Д. С. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 474 от 07.12.2016 г. постановено по в. гр. д. № 726/2016 г. на Русенския окръжен съд /независимо от посоченото в молбата за отмяна съгласно чл. 296, т. 1 ГПК в сила е влязло именно решението на окръжния, а не на районния съд/.
Молителката поддържа, че е налице ново обстоятелство от значение за делото, а именно, че на 11.09.2018г. в присъствието и по указания на ЧСИ е изнесла всички свои вещи от процесното жилище, в което не е била по време на постановяване на атакуваното решение, а и много преди това, поради което иска отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С молбата не са представени писмени доказателства.
С посоченото решение Русенският окръжен съд е потвърдил решение № 975 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 1104/2016 г. на Русенския районен съд, с което по предявения от С. П. В. срещу Д. С. Д. и Б. В. В. /бивши съпрузи/ иск с правна квалификация чл. 108, във вр. с чл. 56 ЗС е признато за установено, че ищцата е титуляр на безсрочно учредено право на ползване върху апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], на етаж V във вход „Г“ на жилищен блок „Д. П.“, със застроена площ от 85,86 кв. м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 9 с площ от 5,93 кв. м. и припадащите му се 0,982 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и ответниците са осъдени да ? предадат владението на имота.
Ответниците по молбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба за отмяна до разглеждане.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г.
В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По същество молителката прави оплаквания за неправилност на въззивното решение на Русенския окръжен съд, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна.
С оглед изложеното молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане молба от Д. С. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 474 от 07.12.2016 г., постановено по в.гр.д. № 726/16 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 975 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 1104/16 г. на Русенския районен съд.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 4693/2018 г. по описа на ВКС, II г.о.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителката пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: