Определение №9 от 9.1.2012 по ч.пр. дело №559/559 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С., 09.01.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 559/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 17867 от 20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 12946/2010 г. Софийският градски съд оставил без уважение частната жалба на Н. Н. Г. срещу определението от 28.04.2010 г. по гр. д. № 44858/2009 г. на Софийския районен съд, с което без разглеждане е оставен иск за признаване на установено, че недвижим имот – еднофамилна двуетажна вилна сграда в [населено място], [улица], е изключителна собственост на жалбоподателката и на Н. Р. Г., починал на 01.03.2009 г.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от Н. Н. Г. с искане то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците Р. Н. Д. и К. Н. Р. считат частната жалба за основателна, А. А. В.-Р. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е от Р. Н. Д. иск за делба на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба с н. а. № 22/2004 г., от ответниците по иска К. Н. Р., А. Ас. В.-Р. /негова съпруга/ и Н. Н. Г., както и от Н. Р. Г., починал на 01.03.2009 г. и оставил за наследници по закон ищцата и ответника К. Н. Р. – деца, и ответницата Н. Н. Г. – съпруга.
В рамките на висящото делбено производство Н. Н. Г. е предявила срещу К. и А. Р. иск за собственост на част от делбения имот, която да бъде определена в съответствие освен с наследствените й права, така също и с приноса при закупуването на имота, тъй като цената била заплатена със собствени средства и сума, получена от продажбата на апартамент, собственост на Н. и Н. Г.. Като не оспорва действителността на сделката, а само финансовото участие на посочените ответници, ищцата по този иск е оспорила тяхното качество на съсобственици на имота, предмет на делба.
За да потвърди първоинстанционното определение за оставяне на иска без разглеждане, въззивният съд приел, че чрез него ищцата се стреми за установи факта на закупуване на имота със семейни средства – нейни и на съпруга й, но законодателят не е регламентирал процесуална възможност за установяване по съдебен ред на факта на финансовото участие на страни по сделката. Отделно от това в първата фаза на делбеното производство съдът дължи да се произнесе и по размера на частта на всеки съделител /доколкото искането на ищцата е да й бъде определена съответната квота от делбения имот/.
Поставените от жалбоподателката въпроси, уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това дали предявеният иск е установителен за изключителна собственост върху 1/2 ид. ч. от делбения имот /както се твърди в допълнението към частната жалба, съставляващо приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/, или за установяване на факт, както е прието с обжалваното определение, и за наличието на правен интерес от предявения иск.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. ан ОСГТК на ВКС, в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е длъжен точно и мотивирано да изложи основанията за допускане на касационно обжалване. В разглеждания случай това не е сторено. В изложението са възпроизведени част от оплакванията за неправилност на обжалваното определение, съдържащи се в частната касационна жалба, но това не съставлява изпълнение на посоченото условие за допускане на жалбата за разглеждане по същество. Тези оплаквания касаят правилността на съдебния акт, но тя не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване. Такова обосноваване не е извършено и с препращането към определения № 288/2010 г. и № 299/2010 г. на ВКС, І-во г. о., тъй като същите не са представени заедно с изложението, не са посочени и делата, по които те са постановени, при което положение настоящият състав не може да извърши преценка дали тях е дадено тълкуване на закона, различно от това в обжалваното определение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което възниква когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й. В случая жалбоподателката не е посочила с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответницата по частната жалба А. Р. следва да се присъдят 300 лева разноски, сторени за производството пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 17867 от 20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 12946/2010 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Н. Н. Г. да заплати на А. А. В.-Р. разноски за производството пред Върховния касационен съд на РБ в размер на 300 /триста лв./ лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top