О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 09.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 4633 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. И. К. от [населено място] срещу определение № 192/9.10.2019 г. по гр.д. № 3371/2019 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателката за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 692 от 12.12.1995 г. по гр. д. № 4223/1995 г. на Русенския районен съд, с което е допусната делба на дворно място в [населено място], имот пл. № * кв. 489, заедно с построените в него къща, лятна кухня и дворна тоалетна с нейно участие като ? е определена квота 12/24 ид. части.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателката счита, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед датата на която са и станали известни новите обстоятелства, на които се позовава и се е снабдила с приложените към молбата нови писмени доказателства – 10.06.2019 г.
Ответникът Н. Ю. О. счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т. 1 ГПК /новооткрити доказателства/ е недопустима, тъй като решението на Русенския районен съд № 692 от 12.12.1995 г. по гр. д. № 4223/1995 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 15.01.1996 г. при действието на ГПК /отм./, съгласно т.8 на ТР 7/2017г. на ВКС, ОСГТК не е допустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл пределният едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ от влизане в сила на решението. Посочено е, че в случая този срок е изтекъл на 15.01.1997 г., поради което подадената двадесет и две години по-късно молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Изложени са и мотиви, че за молителката не е налице правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, защото то не е неблагоприятно за нея, тъй като е постановено по нейна искова молба и определената ? квота от 12/24 ид.части съответства на тази, която тя е твърдяла, че притежава.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е в съответствие с процесуалния закон.
Според задължителните указания, дадени в т. 8 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не е допустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ, бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. В случая с оглед датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска на релевираното основание – 15.01.1996 г., следва да се приеме, че пределният едногодишен преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е изтекъл още на 15.01.1997г., като ирелевнтно за този извод е обстоятелството кога молителката се е снабдила с новите според нея доказателства. Както е посочено в мотивите на тълкувателното решение, оставянето без разглеждане на молбата за отмяна, подадена при действието на ГПК от 2007 г., но при изтекъл преклузивен срок до влизането на закона в сила, ще има същите правни последици, ако молбата за отмяна на влязлото в сила решение беше подадена при действието на отменения ГПК и при изтекъл пределен срок от една година по чл.232 ГПК /отм./. И в двата случая няма да се стигне до разглеждането на молбата за отмяна по същество. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт и постановеното определение напълно съответства на даденото задължително тълкуване на закона.
Освен това предходният състав на ВКС също правилно е приел, че процесуално легитимирана да подаде молбата за отмяна на влязлото в сила решение е само страната, за която то е неизгодно като резултат, а в случая делбата на имота е допусната по искане на молителката и на същата са определени права върху имота, каквито е твърдяла, че притежава.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.
Разноски в полза на ответника по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 192 от 09.10.2019 г. по гр.д. № 3371/2019 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: