О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 754 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 изр. първо вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по жалбата на Е. П. А. от [населено място], в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против определение № 769 от 16 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 536 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г., с което е прекратено въззивното производство по делото поради просрочие на въззивната жалба.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото е постановено в нарушение на чл. 62, ал. 3 ГПК, тъй като районният съд не е посочил от кой ден решението ще подлежи на обжалване, в решението е посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението и в съобщението е посочено, че решението подлежи на обжалване както е посочено в него; районният съд следователно е определил срок по-дълъг от законния за въззивното обжалване; цитираните от окръжния съд съдебни актове не касаят разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК.
Ответникът Р. П. С. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 276 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си съдът приел, че е пропуснат установения от закона двуседмичен срок за въззивното обжалване, защото районният съд е посочил датата, на която съдебният акт ще бъде изготвен, той е изготвен на сочената дата, а изпращането на съдебното решение не е свързано с нов срок за атакуването му.
Частната жалба е основателна.
Съдът е сезиран с иск по чл. 150, вр. чл. 262 КТ. По отношение на този тип искове се прилагат правилата на Глава ХХV ГПК. Първостепенният съд е разгледал спора според специфичните правила за бързото производство, като провел две открити заседания. Във второто и последно открито съдебно заседание, в присъствието на частния жалбоподател и процесуалния му представител, след приключването на устните състезания по делото съдът посочил, че ще се произнесе с решение на 21 септември 2011 г., без да посочи изрично, че от този ден тече и срокът за обжалването на решението. В постановеното на заявения ден решение е посочено, че то подлежи на обжалване пред окръжния съд в гр. Ловеч в двуседмичен срок от съобщението. Частният жалбоподател получил съобщение с препис от решението на 27 септември 2011 г., като в съобщението е отразено, че решението подлежи на обжалване както е посочено в него. Въззивната жалба е подадена на 10 октомври 2011 г.
Според задължителното разрешение, дадено от касационния съд в определение № 121 по ч.гр.д. № 75 за 2010 г. на ІV ГО, че при липса на изрично разпореждане на съда, че първоинстанционното решение подлежи на обжалване от обявената дата, съдържащото се в диспозитива на решението указание, че то подлежи на обжалване от обявяването му на страната и изпращане на съобщение на жалбоподателя, което има същност на обявление на решението, следва да се приеме, че в случая, следва да се приложи чл. 259, ал. 1 ГПК и двуседмичният срок за въззивно обжалване е започнал да тече от връчването на съответното съобщение на страната. Това разрешение касационният съд е обвързал с разпоредбата на чл. 62 ал. 3 ГПК – когато съдът определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното действие в рамките на срока, определен от съда, не се смята за просрочено.
Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение. Независимо от обстоятелството, че законът в чл. 315, ал. 2 ГПК определя, че от посочения ден за обявяване на решението тече и срокът за обжалването му, което може да наведе на извода, че изрично заявяване в съдебно заседание, че от посочената дата тече и срокът за обжалване, не е необходимо, то самият факт на посочване в диспозитива на съдебното решение на друг срок за обжалване, създава основание за прилагане на хипотезата на чл. 62, ал. 3 ГПК. Ето защо подадената въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК не е просрочена и делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 769 от 16 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 536 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г.
ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: