О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
гр.София, …………….2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4936 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Б. срещу решение № III-69 от 08.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 244 от 26.11.2007 г. по гр.д. № 175 от 2007 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявен от касатора срещу ОСЗГ К. и О. К. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Я. Б. Ч. на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи: нива с площ от 12,278 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д”, нива с площ от 3,200 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Д”, нива с площ от 5,500 дка, находяща се в землището на с. С., м.”Я” и зеленчукова градина с площ от 18,600 дка /20 дка минус признатите с решението 1,400 дка/, находяща се в землището на с. Ч., м.”П”.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че в противоречие с разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и с практиката на ВКС въззивният съд е отхвърлил доказателствената сила на представените от касатора писмени доказателства за собствеността на наследодателя му върху процесните земи. Като практика на ВКС посочва решение № 1* от 15.11.2002 г. по гр.д. № 249 от 2002 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 41 от 28.04.1994 г. по адм.д. № 4* от 1993 г. на ВС, Трето г.о., решение № 117 от 21.03.1994 г. по адм.д. № 5* от 1993 г. на ВС, решение № 6* от 14.12.1999 г. по адм.д. № 5* от 1999 г. на ВАС, Четвърто г.о. и решение № 11 от 21.04.1994 г. по адм.д. № 4* от 1993 г. на ВС, Трето г.о.
Ответниците по жалбата О. К. и ОСЗГ К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Посоченото от касатора решение на ВАС по адм.д. № 5* от 1999 г. не следва да се обсъждат, тъй като съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване е противоречие с практиката на ВКС, но не и с тази на ВАС.
В останалите посочени от касатора решения на ВС е прието, че изброяването в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ на писмените документи, с които може да се доказва правото на собственост върху земеделски земи, е само примерно и поради това в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ ищците могат да доказват правото на собственост на своите наследодатели и с други документи, извън посочените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. В решение № 1* от 15.11.2002 г. на ВКС като доказателства за правото на собственост са приети списък за задължителните държавни доставки от зърнени храни за притежавана земя от м.03.1952 г. и Протокол на комисия по чл.1 от П. за земеустрояване на ТКЗС. В решение № 41 от 28.04.1994 г. на ВС като доказателство за право на собственост е прието удостоверение № 440 от 1991 г. на ТКЗС, издадено въз основа на съществуващи протоколи за внасяне на земи в ТКЗС. В решение № 117 от 21.03.1994 г. по адм.д. № 5* от 1993 г. на ВС като доказателство за правото на собственост са посочени завещание и спогодителен протокол от 1948 г. В решение № 11 от 21.04.1994 г. по адм.д. № 4* от 1993 г. на ВС, Трето г.о. като доказателство за правото на собственост са приети инвентарни книги на ТКЗС и удостоверение № 10 от 20.01.1992 г.
В противоречие с горепосочената практика на ВКС, в обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че правото на собственост върху земеделски земи може да се доказва само с посочените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмени документи и поради това не е зачел доказателствената сила на представените към исковата молба договори за покупко-продажба на земеделски земи от 1945 г. и от 1946 г., протокол от 07.08.1942 г. за запечатване на мелница, писмено изложение от м.08.1946 г. на строителен инженер М. към плановете за узаконяване на воденицата на наследодателя на ищеца Я. Б. и зеленчуковата градина към нея и план от 1936 г. на воденицата и зеленчуковата градина към нея на Я. Б. от с. Ч., К. , м.”П”. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № III-69 от 08.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г.
На основание пар.16 от ПЗР на ЗСПЗЗ касаторът не дължи държавна такса по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за ………………………………………. , за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.