О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 14.01.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Камелия Маринова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4673 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П”АД-гр. Русе срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 18.09.2008г. по гр.д. №431/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на чл.195 КТ и чл.187,т.10 КТ,по които се е произнесъл въззивният съд,са решавани противоречиво от съдилищата и в противоречие с константната практика на ВКС,както и че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение на №41/05.05.2006г.,постановено по гр.д. №5326/2005г. на Русенския районен съд,решение №338/23.05.1989г. по гр.д. №262/89г. на ІІІ ГО на ВС,решение №1442/27.11.2007г. по гр.д. №27/2005г. на ВКС,ІІІ ГО и Постановление №6/30.12.1959г. по гр.д. №6/59г. на Пленума на ВС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът И. К. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване,тъй като сочените от касатора съществени материалноправни въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съществените материалноправни въпроси,по които съдът,с оглед изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се е произнесъл в постановеното на 18.09.2008г. по гр.д. №431/2008г. въззивно решение, касаят приложението на разпоредбите на чл.195 КТ и чл.187,т.10 КТ. Поставя се въпросът необходимо ли е в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина и по-специално кои конкретни трудови задължения,чието неизпълнение обосновава ангажирането на дисциплинарната му отговорност работникът не е изпълнил,следва ли в заповедта да се посочват конкретни нарушения на трудовата дисциплина,предвидени в подзаконови нормативни актове,както и може ли работникът или служителят да носи отговорност за неизпълнение на задължения,за които не е установено да са му били възложени от рабодателя. С изложението е представено Постановление №6/1959г. на Пленума на ВС,съгласно което непосочването на конкретните факти,послужили за основание за уволнението не обуславя само по себе си незаконосъобразност на заповедта,а следва да се имат предвид тези факти,които съответствуват на правното основание,посочено в заповедта и са установени по делото. Дадените в това постановление указания по приложението на закона обаче в случая не следва да се имат предвид,тъй като касаят приложението на разпоредбите на КТ,1951г./отм./, като уредбата на основанията и реда за налагане на дисциплинарни наказания в този кодекс и в действуващия към настоящия момент КТ,1986г. е различна. С оглед на това и особено с оглед императивната разпоредба на чл.195,ал.1 КТ,1986г. следва да се приеме,че дадените в т.29 на Постановление №6/1959г. указания към настоящия момент не следва да се приемат като задължителни за съдилищата и даващи основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК в сочения от касатора смисъл. Действително с представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №41/05.05.2006г.,постановено по гр.д. №5326/2005г. по описа на Русенския районен съд идентичен правен спор е решен по различен начин, като е прието,че извършеното от “П” АД уволнение е законосъобразно. След служебно извършена справка обаче се установява,че така постановеното от първоинстанционния съд решение е било отменено от Русенския окръжен съд с решение, постановено на 28.07.2006г. по гр.д. №662/2006г. Решението на въззивния съд е оставено в сила с решение №1580/17.12.2007г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №227/2007г.,с което е прието,че извършеното от работодателя дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно.
Представените с изложението решения на ВКС също не установяват наличие на противоречиво разрешаване на поставените въпроси. Решение №1442/27.11.2007г. по гр.д. №27/2005г. на ВКС,ІІІ ГО засяга въпроса какво представлява понятието “тежко нарушение на трудовата дисциплина”, който не се поставя като съществен с оглед спорния предмет по настоящето дело. В решение №338/23.05.1989г. по гр.д. №262/1989г. на ІІІ ГО на ВС пък се прием,че правилността на заповедта за дисциплинарно уволнение се преценява според изложените в нея фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание,както е прието и в обжалваното решение на въззивния съд по настоящето дело.
В обжалваното решение е прието,че непосочването на конкретните трудови задължения,които работникът не е изпълнил и чието неизпълнение обосновава ангажирането на дисциплинарната му отговорност по чл.187,т.10 КТ обуславя незаконосъобразност на заповедта, тъй като ако на работника не е било възложено да изпълнява определени задължения,не може да бъде ангажирана отговорността му за неизпълнението им. Тези правни изводи на въззивния съд досежно посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси съответствуват на константната практика на ВКС,поради което настоящият състав приема, че посоченото от касатора основание за допускане на постановеното от Русенския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не е налице.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбите на КТ,установяващи реда за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя, вкл. и съдържанието и обема на понятието за трудова дисциплина не са неясни и не се нуждаят от тълкуване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по тези въпроси е налице константна съдебна практика. Даваните от съдилищата различни разрешения по поставените в изложението въпроси са обусловени от различните фактически констатации по конкретните дела,което обаче не сочи нито на наличие на противоречива практика,нито на необходимост от тълкуване на приложимия закон.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 18.09.2008г. по гр.д. №431/2008г. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от “П”АД-гр. Русе касационна жалба вх. № 9309/22.10.2008г.
Председател:
Членове: