О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 13,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 684/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. К. от гр. П. срещу решение №607 от 09.04.2009г. по гр.д.126/09г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №152 от 11.11.2008г. по гр.д. 846/2008г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 535 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба – Н. З. В. от гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът К. е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно приложение на института на давността и този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение по гр.д. 215/02г. на ВКС, Vг.о. Страната е посочила лаконично и това, че с обжалваното решение съдът се произнесъл и по “ съществен въпрос”/ неуточнен/, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото “ понеже било необходимо тълкуване на чл.534, ал.2 ТЗ”, поради което считал, че са налице основанията по чл.280 ГПК. Други доводи не са развити.
Не се установява наличие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът не е формулирал изрично релевантни материалноправни респ. процесуалноправни въпроси, които следва да бъдат разрешени в сочените от него хипотези на т.1-3 на чл.280 ГПК. Такъв не е общо поставения въпрос, относно приложение на института на давността, тъй като за да е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК поставения въпрос / материалноправен или процесуалноправен / следва да е формулиран конкретно и пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, определящи обжалвания резултат. Приложеното решение по гр.д. 215/02г. на ВКС, Vг. о. третира въпроса, дали вземането по чл.534 ТЗ произтича от търговска сделка, с оглед откриване производство по несъстоятелност. Въззивният съд с атакуваното решение е разгледал различен иск, с който се претендира сума по поето задължение по запис на заповед. Съдът подробно е изложил защо предявения иск не може да бъде квалифициран по чл.534 ТЗ, като е извел правното му основание в съответствие със задълженията си по приложението на закона – от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и е приложил давностен срок относим към така предявения иск. Следователно, по посоченото решение, за което е поддържано, че обуславя противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице различна фактическа обстановка, произтичаща от твърдяните и доказани факти по различен правен спор, т.е. липсва обективен идентитет с въпросите разрешени от въззивния съд и съответно то е неотносимо към предпоставките по цитирания текст.
Не установява основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и поддържаното, че било необходимо тълкуване при приложението на нормата на чл.534, ал.2 ТЗ и това обосновавало приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед изложеното касаторът не е развил доводи свързани с наличие на тези предпоставки, като лаконично поддържаното, че определена норма, в случая чл.534, ал.2 ТЗ се нуждае от тълкуване не съставлява релевантен довод не само поради това, че не е изложено, в какво се състои неяснотата или непълнотата на нормата но и поради липса на поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №607 от 09.04.2009г. по гр.д.126/09г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: