О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр. С., 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1023/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. и В. П. Б. – В. от[населено място] срещу въззивно решение № 137 от 22.03.10г., постановено по гр.д.№ 690/09г. на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 273 от 17.11.08 г. по гр.д.№ 36/08г. на Самоковския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на дворно място с площ от 1655 кв.м., съставляващо УПИ І-1 в кв.15 по плана на вилна зона “Дългата поляна” от землището на[населено място] дол, Софийска област и в частта, с която са определени правата на съделителите върху имота както следва: 760/1655 ид.части за Недко К. В., 455/3310 за Н. К. В. и Д. Т. Р. в режим на съпружеска имуществена общност, 440/1655 ид.части за В. К. В. и 455/3310 ид.части за В. К. В. и В. П. Б.-В. в режим на съпружеска имуществена общност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че през 1964г. братята Н. В. и В. В. са придобили по дарение от техния баща идеални части от процесния имот (първият 760/1655 ид.части, а вторият 440/1655 ид.части), а през 1991г. двамата са придобили по давност общо още 455/1655 ид.части от него по време на браковете им с останалите две съделителки. Във връзка с възражението на ответниците в първоинстанционното производство В. В. и В. Б.-В., че са придобили частите на ищците от имота по давност е прието, че по делото не е установено те да са владели целия имот за себе си (ищците са имали ключ от имота и до 2005г. са го посещавали самостоятелно). Прието е също, че извършената през 1991г. доброволна делба на имота само между двамата братя е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН и че понастоящем същият е съсобствен между съделителите при посочените по-горе квоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС не разполага с правомощия да извлича правния въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ., от касационното жалба, а може единствено да го уточни.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд (посочването, че казусът, който е поставен на разглеждане с касационната жалба касае точното прилагане на чл.68 ЗС и прецизното разграничаване на владелеца на една вещ от държателя не представлява такъв въпрос), поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание.
В допълнение следва да се отбележи, че сочените допълнителни предпоставки за това също не са налице, тъй като противоречие с представената от касаторите задължителна (Р № 5 по гр.д. 2728/08г., постановено по реда на чл.290 ГПК) и незадължителна практика на ВКС не съществува, тъй като същата се отнася до различни от настоящата хипотези, а във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът.
С оглед на казаното подадената от В. К. В. и В. П. Б. – В. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 22.03.10г., постановено по гр.д.№ 690/09г. на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: