О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 11.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.01.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2401 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. П., действащ чрез неговите родители и законни представители Й. Г. Д. и Н. П. Н. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 676 от 21.03.2018г. по в.гр.д. № 874/2018 год., в следните части: с която е отменено решението на Софийски градски съд № 7100/25.10.2017 г., по гр. д.№ 16219/2015 год. за уважаване на предявения от настоящия касатор срещу ЗК “ЛЕВ ИНС” АД пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно- транспортно произшествие на 17.05.2015 г. за разликата над сумата 45 000 лева до 90 000 лв.; с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд за отхвърляне предявената пряка искова претенция за разликата от 30 000 лв. до 45 000 лв. и с която са присъдени деловодни разноски на ответника, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, съобразно изхода на делото във въззивната инстанция.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение в касационната жалба е срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който счита за значително заниже и не съответстващ на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. В подробните си писмени съображения касаторът поддържа, че така определения размер на обезщетението за обезвреда не отговаря на обичайно присъжданите суми по аналогични на разглеждания случаи и е необоснован, доколкото липсва изрична аргументация от страна на въззивната инстанция и не са обсъдени безспорно установени в хода на процеса факти и обстоятелства, относими към същия. Поради наличие на сочените пороци жалбоподателят иска отмяна на обжалваното въззивно решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба и постановяване на съдебен акт по същество на спора от касационната инстанция.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: 1.“Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално- икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото? и 2.”Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като критерии, наред с всички останали за определяне размера на обезщетението?”
За илюстрация на твърдяното противоречие е цитирано ППВС № 4/68 г., както и постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 104 от 25.07.2014 г., по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о.; № 73 от 27.05.2014 г., по т.д.№ 3343/2013 г. на ІІ т.о.; № 114, 03.11.2014г., по т.д.№ 1053/2012 г. на ІІ т.о. ; № 88/17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. на ІІ т.о.; 0 101 от 03.07.2014 г., по т.д.№ 4391/2013 г. на ІІ т.о. и № 158 от 17.10.2014 г., по т.д.№ 3594/2013 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 676 от 21.03.2018г. по в.гр.д. № 874/2018 год., в частта, с която е потвърдено осъдителното първоинстанционно решение на СГС № 7100/25.10.2017 г., по гр. д.№ 16219/2015 год. за уважаване на пряката искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за разликата над сумата 30 000 лв. до 45 000 лв.
Оплакванията на насрещния касатор са за неправилност на въззивното решение, в обжалваната от него част, поради допуснато нарушение на закона, на съществените съдопроизводствени правила и необоснованост на изведените фактически и правни изводи – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които следва да обосноват разглеждане на насрещната касационна жалба по същество, съобразно условията на чл.287, ал.4 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба решаващият състав на Софийски апелативен съд e приел, че присъдената сума от 45 000 лева се явява справедливо обезщетение за понесените от пострадалия неимуществените вреди, настъпили в резултат на получени телесни увреждания от пътно- транспортно произшествие на 17.05.2015 г. в [населено място] извор, виновно предизвикано от застрахования по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на микробус ”Фиат Дукато”, с рег. № 812Н057,Д.Г..
Позовавайки се на ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателства, които е подложил на самостоятелен анализ и във вр. със заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, въззивният съд е преценил, чe определеният от първостепенния съд паричен еквивалент на причинените на малолетния ищец болки и страдания е силно завишен и в този си размер, редуциран на 90 000 лв., съобразно приетия 25% принос на малолетното дете, не съответства на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Изложени са подробни съображения, според които установеният от законодателя принцип за справедливо обезщетяване моралните вреди на пострадал от деликт не е абстрактен и изисква, както е разяснено и в задължителното ППВС № 4/68 г., пълна преценка на всички релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, които в разглеждания случай и с оглед механизма на процесния пътен инцидент формират съдържанието на понятието „справедливост – ниската възраст на увреденото дете, получената открита мозъчно-черепна травма, обусловила временно разстройство в здравето на малолетното дете, с опасност за живота му, различните травматични увреждания – контузия в дясната лакътна област, охлузванията на крайниците и тялото, продължителността на периода на търпените болки и страдания, характеризиращи се с различен интензитет, създадените битови неудобства, необходимостта от прием на лекарства и поддържаща терапия, временното инвалидизиране с решение на ТЕЛК, последвалото ограничение в неговата активност, икономическата конюнктура в страната, лимитите на застрахователно покритие и обичайната съдебна практика. Според решаващият състав на въззивната инстанция, тези конкретни обстоятелства,относими към определяне обема на претърпените морални вреди са останали несъобразени в достатъчна степен от СГС, който не е отчел,че при липсата на медицинска информация, вкл. констатации в заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, за наличие на неблагоприятни последици, настъпили след процесното пътно- транспортно произшествие в състоянието на малолетния Н. – периодични главоболия, припадъци, смущения в учебния процес, в социалните изяви и в двигателната активност, съдържащите се в тази насока твърдения единствено в показанията св. Х. Д. –негов вуйчо, се явяват недоказани и поради това ирелевантни за приложението на чл.52 ЗЗД.
В допълнение, при обосноваване общия размер от 60 000 лв. на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда, Софийски апелативен съд се е позовал както на резултатите от проведените прегледи на детето в СМЕ и данните от контролното актуално КТ изследване на главния мозък, в които няма следи за травматични или патологични мозъчни изменения, така и на отсъствието на ангажирани доказателства, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, за отключен в резултат от телесните увреждания на делото процес на епилепсия. Поради изложеното и преценявайки, че в този си размер определеното обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв. е на стойност близо 170 минимални работни заплати за страната към релевантния за спора момент – датата на настъпилото пътно- транспортно произшествие, решаващият състав на въззивния съд е изградил краен правен извод, че то се явява справедлив паричен еквивалент на понесените от пострадалото дете морални болки и страдания. С оглед приетата основателност на правозащитното възражение на ответника, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД и определения % на съпричиняване на вредата, сумата за обезвреда от 60 000 лв. е редуцирана на 45 000 лева.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, като включващите се в предмета на конкретния правен спор и обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, са релевантни за крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК и дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, предвид отхвърлената част на предявената пряка искова претенция.
Недоказано по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по размера на дължимото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в пълно съгласие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год. и редица служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, между които и цитираното от касатора.
Според същата тази практика, както е посочил и въззивния съд, понятието “справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които решаващият съд следва да съобрази, преценявайки доказателствения материал по делото.
Следователно, като е определил размера на следващото се на ищцата обезщетение за причинените и морални вреди, вземайки предвид всички онези обстоятелства, които е счел за значими според критериите, разяснени в задължителната съдебна практика, както и съществуващата в страната икономическа обстановка към момента на реализиране на увреждащото ПТП – един от компонентите детерминиращи общественото разбиране за справедливост на дадения етап от развитие на самото общество, индиция за която са както лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, така минималната работна заплата и обичайната практика по аналогични случай, въззивният съд не постановил обжалвания съдебен акт, в частта му предмет на подадената касационна жалба, при наличие на визирания критерий за селекция. Що се касае до правилността на извършената от Софийски апелативен съд преценка на ангажирания доказателствен материал и обосноваността на изведените от него изводи, която всъщност касаторът оспорва, то тя, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на инстанционен контрол в производството по селектиране на касационните жалби.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.287, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде обсъждане. Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и разпореденото от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 676 от 21.03.2018г. постановено по в.гр.д. № 874/2018 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: