О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр. София,13.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1038 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Ф.“ ЕООД срещу решение №80 от 10.01.2019г. по т.д. №3017/2018г. на Апелативен съд- София, с което след отмяна на решение №1363 от 02.03.2018г. по гр.д.№3756/2014г. на Софийски градски съд е осъден ответника „Ф.“ ЕООД да предаде владението и да върне в масата на несъстоятелността на „Ф-Т.“ ЕООД /н/ подробно описания недвижим имот- магазин №41, находящ се в гр. София, район Студентски, [улица], както и да плати разноските по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд за неоснователност на наведените в качеството му на ответник възражения за липса на предпоставките от фактическия състав на чл.108 ЗС, евентуално за придобиване на собствеността върху процесния имот по давност. Излага доводи, че искът е неоснователен, тъй като не се установява правото на собственост на ищеца, а „добросъвестността“ на приобретателя по сделката за покупко-продажба от 05.08.2010г. изобщо не трябва да се изследва в производството по ревандикационен иск. Твърди, че необосновано и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че дружеството не може да се позовава на придобивна давност за вещ, по отношение на която е налице друг придобивен способ- договор за покупко-продажба от 05.08.2010г. Поддържа доводите си, че приобретателят по обявена за относително недействителна сделка няма пречка да е добросъвестен владелец и да упражнява правата на такъв, респ. обявената недействителност отрича придобитото основание по нотариалния акт, но по никакъв начин не влияе върху заявеното чрез възражение право на собственост на основание придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски за всички инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Относно правните последици от обявяване на относителна недействителност на посочените в чл.646, ал.2 и чл.647 ТЗ сделки?
2. Може ли приобретателят или последващ приобретател по сделка, обявена за относително недействителна /в това число на основание чл.647 ТЗ/ да се позовава на придобивна давност, включително на добросъвестно владение?
3. Възложно ли е лице, придобило правата си върху вещ чрез правна сделка с праводател- приобретателя по обявена за относително недействителна на основание чл.647 ТЗ сделка, да се позовава на придобива давност за придобиване на същата вещ?“.
Поддържа, че по поставените правни въпроси е допуснато противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление №6 от 27.12.1974г. на ВС /т.4/, както и в практиката по чл.290 ГПК- решение №105 от 25.11.2009г., т.д.№90/2009г., І т.о. и решение №402 от 01.07.2008г., т.д.№115/2008г., І т.о.- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение и на трите въпроса поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като твърди очевидна неправилност на решението.
Ответникът Т. Н.- синдик на „Ф-Т.“ ООД /н/ оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че е предявен иск по реда на чл.649, ал.2 ТЗ с правно основание чл.34 ЗЗД за реституция и връщане в масата на несъстоятелността на процесния недвижим имот, придобит на основание прогласената за недействителна по отношение на кредиторите разпоредителна сделка на основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, като ответникът не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.647, ал.3 ТЗ /ДВ, бр.20 от 28.02.2013г./. При анализа на събраните доказателства решаващият съдебен състав счита за установено по безспорен начин както обявяването на основание чл.647, т.6 ТЗ за недействителен по отношение на кредиторите на „Ф-Т.“ ЕООД /н/ на договора за продажба на процесния недвижим имот, сключен на 16.04.2010г. /след 29.11.2009г.- датата на неплатежоспособност/ между несъстоятелното дружество и „Ф. Т.“ ЕООД, така и продажбата на имота с нотариален акт №73/05.08.2010г. по нот.дело №67/2010г. на нотариус Д.А. от „Ф. Т.“ ЕООД на „Ф.“ ЕООД, и двете дружества представлявани от управителя В. Матиканов– свързани лица по смисъла на §1, ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ. Въззивният съд излага подробни мотиви, че ответникът „Ф.“ ЕООД- приобретател по силата на договор за продажба с „Ф. Т.“ ЕООД /приобретател по обявената за недействителна сделка/, не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.646, ал.7 ТЗ, поради което правата му са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността по аргумент от чл.647, ал.3 ТЗ. За неоснователно е прието възражението на ответника за изтекла кратка 5-годишна придобивна давност. Съдът излага мотиви, че в случая ответникът се легитимира като купувач по втората разпоредителна сделка /договор за продажба/, която поражда действие между сключилите я страни, като правата му са непротивопоставими само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф-Т.“ ЕООД /н/, т.е. неоснователно е позоваването му на придобивна давност по отношение на кредиторите на несъстоятелността за времето до влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.647 ТЗ /05.09.2015г./. С оглед изложеното искът за попълване на масата на несъстоятелността на основание чл.34 ЗЗД е уважен като основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не са част от предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и не са обусловили крайните изводи на съда. Първият въпрос е изключително общ и теоретичен, изискващ правен анализ на всички фактически състави на чл.646, ал.2 и чл.647 ТЗ, същевременно е поставен в контекста на защита на ответника срещу ревандикационен иск, какъвто не е разгледан от въззивния съд. В настоящия случай решаващият съдебен състав е обсъдил фактическия състав на обусловената от уважаването на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ реституционна претенция, предявена от синдика за попълване на масата на несъстоятелността чрез връщане на даденото по обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, в хипотезата, когато ответникът е трето недобросъвестно лице, чиито права са непротивопоставими на кредиторите.
Вторият и третият въпрос са идентични по съдържание и са свързани с оплакването на касатора за незаконосъобразно и необосновано отхвърляне на възражението му за придобивна давност. Така както са поставени тези въпроси не са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Въззивният съд не е отрекъл принципната възможност за позоваване на придобивна давност от приобретателя по обявената за относително недействителна сделка, а е обосновал извода си за неоснователност на възражението за придобиване на процесния имот по давност с разбирането, че в конкретния случай ответникът се легитимира като купувач по разпоредителна сделка, която не е изначално нищожна и поражда действие между сключилите я страни, като правата му са непротивопоставими само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф-Т.“ ЕООД /н/ съгласно чл.647, ал.3 ТЗ. След влизане в сила на решението по иска за прогласяване на относителната недействителност на отчуждителната сделка между несъстоятелния длъжник и „Ф. Т.“ ЕООД, производството по несъстоятелност следва да се развива все едно, че договорите не са били сключени- прехвърленият актив трябва да се осребрява в универсалното принудително изпълнение. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът, който няма качеството трето добросъвестно лице по смисъла на чл.647, ал.3 вр. чл.646, ал.7 ТЗ не може да се позовава на придобивна давност както спрямо неговия праводател, така и по отношение на кредиторите на несъстоятелността за времето до влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.647 ТЗ.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК касаторът следва да плати на ответника разноските за касационното производство в размер на 4 106.00 лева адвц възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 10.01.2019г. по т.д. №3017/2018г. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Ф-Т.“ ЕООД /н/ сумата 4 106.00 лева разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.