О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 17.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №621 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1- 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат Г. Н., с вх.№1891 от 06.04.2010 год. на Окръжен съд[населено място], срещу Решение №113 от 08.03.2010 год. по в.гр.д.№1054/2009 год. на Д. окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционото решение, е признато по предявения от ищеца по делото-[фирма],[населено място] отрицателен установителен иск с правно основаниеи чл.124, ал.1 ГПК, че настоящият касатор и ответник по делото-[фирма],[населено място] не е собственик на основание приватизационна сделка и давностно владение на описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в[населено място], състоящ се от трафопост със застроена площ от 52 кв.м., ведно със земята върху която е построен, за който имот ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание придобивна давност- акт №119 , том ІІІ, рег.№5997, нот.д.№338 от 2007 година. С обжалваното въззивно решение този акт е отменен. С първоинстанционното решение така предявеният отрицателен установителен иск е бил уважен частично само до 1/2 идеална част от претендираното право на собственост, поради прието за доказано необезпокоявано съвладение, продължило повече от 10 години, върху процесния трафопост от двете страни по делото. За да уважи изцяло искът, Д. окръжен съд е приел, че и двете страни не се легитимират като негови собственици нито на основание приватизация, нито на основание изтекла придобивна давност. Позовал се е на чл.2 от Закон за електростопанството, ДВ бр.95/1975 год., отм. ДВ бр.64/1999 год., съобразно който електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Съдът е приел, че те са останали държавна собственост и към момента на сключване на приватизационните сделки, когато чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител, какъвто е настоящият случай. Забраната за приватизация, се съдържа в §67, ал.9 от ПЗР на Закон за енергетиката и енергийната ефективност, като параграфът е обнародван в ДВ бр.108/2001 год., а самият закон- ДВ бр.64/1999 год. и отм. ДВ бр.18/05.03.2004 год., съответстващ на нормата на §3, т.11 от ПЗР на сега действащия Закон за енергетиката, ДВ бр.107/2003 год. Въззивният съд е приел още, че процесният трафопост представлява частна държавна собственост, спрямо която не е изтекъл 10 годишният срок по чл.79, ал.1 ЗС.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно. Подържа, че ищецът не е активно легитимиран да предявява иска, защото той не владее спорния имот, а не е овластен да упражнява чужди процесуални права. Навежда и довод за нарушение на материалния закон, тъй като според жалбоподателя приложеният от съда чл.2 от Закон за електростопанството, ДВ бр.95/1975 год., отм. ДВ бр.64/1999 год., е в противоречие с чл.18 от Конституцията, Обн.ДВ бр.56/1991 год., сочещ обектите, представляващи изключителна държавна собственост, поради което съобразно нейното непосредственото действие е следвало да бъде приложена тя/арг. от чл.5, ал.2 във вр. с §3, ал.1 от ПЗР на Конституцията/. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно довода за недопустимост на предявения от ищеца отрицателен установителен иск за собственост, и по чл.280, т.3 ГПК за произнасянето на съда по запазването на правото на държавна собственост върху електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия и към момента на приватизационната сделка. Подържа, че произнасянето по въпроса за действието и приложението на чл.2 от Закон за електростопанството, ДВ бр.95/1975 год., отм. ДВ бр.64/1999 год., Обн.ДВ бр.56/1991 год. във вр. с чл.18 от Конституцията, за обектите изключителна държавна собственост, е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма][населено място] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Неоснователни са направените възражения от касатора [фирма] за недопустимост на обжалваното решение. По тях ВКС следва да се произнесе в настоящата фаза от касационното производство, с оглед служебното му задължение да следи за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение /т.1 от ТР1-2010- ОСГКТК/. Правният интерес за ищеца [фирма],[населено място] да предяви отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК произтича от създадената от ответното дружество чрез снабдяването му с нотариалния акт за собственост върху процесния трафопост привидност за принадлежността му на правото на собственост върху него./вж.ТР№178-1986-ОСГК/ .Спорът за действителното право на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият ищец предяви против ползващия се от нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, ответник съответния иск.
Поставеният от касатора [фирма] правен въпрос за действието на чл.2, ал.1 от Закон за електростопанството, ДВ бр.95/1975 год., отм. ДВ бр.64/1999 год. спрямо правото на държавна собственост върху електрическите централи за производство на електрическа енергия и върху електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия е от значение за правните изводи на съда по конкретния спор, но той е разрешен [населено място] №247 от 22.04.2010 год. по гр.д.№3868/2008 год. на ВКС, ІІІ Г.О., постановено на основание чл.290 ГПК, което на основание т.2 от ТР 1-2010-ОСГКТК представлява задължителна съдебна практика. Изводите на Д. окръжен съд, че процесният трафопост представлява държавна собственост на основание чл.2, ал.1 Закон за електростопанството и че тя не може да преминава в собственост на други лица, включително при преобразуването им на основание чл.17а ЗППДОбП, когато чрез електропреносните съоръжения се снабдяват с енергия повече от един потребител, съвпадат с тези, направени в посоченото по-горе решение на ВКС. След като поставените от касатора въпроси са разрешени в задължителната практика на ВКС, то липсва подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така поставеният от касатора правен въпрос не представлява и общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не е обусловил крайните изводи на съда. За да уважи отрицателния установителен иск за собственост, Д. окръжен съд освен на чл.2 и чл.8 от Закон за електростопанството, се е позовал и на липсата на изтекла придобивна давност в полза на ответника, поради което въпросът за запазване на правото на държавна собственост върху електропреносните съоръжения, включително и върху процесния трафопост, не са довели до уважаването на иска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №113 от 08.03.2010 год. по в.гр.д.№1054/2009 год. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: