1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 90
гр. София 17.02. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6121/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Я. В. М. и Д. М. П. чрез процесуалния представител адв. Св.И. от В. адвокатска колегия са обжалвали с касационна жалба вх. № 22476 от 15.07.2015г. въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. в частта, в която е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 74 ЗС.
Ответниците Г. Д. С. и Й. Д. П. са подали отговор на жалбата, в който изразяват становище, че по правния въпрос за давността е съобразена практиката на ВКС вкл. и ТР 88/1964г. и няма основание за допускане на касационното обжалване.Претендират присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С предявения от Я. В. М. и Д. М. П. иск с правно основание чл. 74 ЗС е претендирано осъждането на ответниците Г. Д. С. и Й. Д. П. като собственици на имот № 2209 по кадастралния план на [населено място], м. „Б.-север” от 1989г. да заплатят сумата 44374 лева. , представляваща стойността на извършените подобрения в имота: изграждане на масивна сграда-партерен и жилищен етаж , едноетажна полумасивна жилищна сграда, засаждане на плодни и храстовидни насаждения, конструкция от стоманобетонови колове за лозе, резервоар за дъждовна вода, ограда, настилка от плочи , водомерна шахта , водопроводи , канализация и др. на обща стойност от 44374 лева.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност. Мотивите за този извод са, че погасителната давност за вземането на добросъвестния или недобросъвестен владелец за подобренията започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика или от предявяване на ревандикационен иск за връщане на имота – ППВС № 6/1974г. и ТР 101-64г. на ВС, ОСГК. Съдът е съобразил, че исковата молба по гр.д. № 9459/2007г. на Варненския районен съд, по което Я. В. М. и Д. М. П. са осъдени на основание чл. 108 ЗС с решението от 25.11.2010г. да предадат владението на имота на собствениците Г. Д. С. и Й. Д. П., е депозирана в съда на 19.11.2007г. От тази дата е започнала да тече петгодишна погасителна давност за вземанията на ответниците по ревандикационния иск за извършените от тях подобрения. Срокът е изтекъл на 19.11.2012г., а настоящия иск е предявен след тази дата, на 10.03.2013г. и поради това вземането на ищците Я. В. М. и Д. М. П. е погасено по давност.
Правният въпрос, който касаторите Я. В. М. и Д. М. П. поставят, е за началото на давностния срок за вземането на владелеца за подобрения, извършени в чужд имот. Този въпрос е разрешен със задължителна съдебна практика – ППВС 6/2974г., която въззивният съд е съобразил. До отмяната на постановлението, то е задължително за съдилищата, включително и за ВКС. Отделните състави на ВКС нямат правомощия по реда на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК да изоставят тази съдебна практика, необходимо е да бъде инициирано тълкувателно решение по чл. 124 ЗСВ от субектите, посочени в чл. 125 ЗСВ. От друга страна не са убедителни доводите на касаторите, че разрешенията в ППВС 6/1974г. следва да бъдат изоставени, тъй като до момента, в който не бъде уважен предявен срещу тях иск за собственост, те са били легитимни собственици и не биха могли да знаят срещу кого на предявен иск за заплащане на стойността на подобренията. Като защита срещу предявения ревандикационен иск, ответникът който е добросъвестен или приравнен на него при условията на чл. 74 ЗС владелец, винаги може да противопостави възражение за право на задържане с което ще реализират вземането си за подобрения, или да предяви насрещен иск . Ето защо не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за разглеждане по същество на касационната жалба на Я. В. М. и Д. М. П. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. , с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 74 ЗС. При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 1400лв., представляващи платено възнаграждение за адвокатска защита.
Ишците по насрещния иск Г. Д. С. и Й. Д. П. са подали касационна жалба вх. № 23428 от 24.07.2015 г. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. в частта, в която е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата от 1299 до 10 800лв.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по тази касационна жалба не са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК.
По насрещния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е съобразил допуснатата фактическа грешка в заключението на първоначалната експертиза , изготвена от инж. М. Атанасова /стр. 137 от първоинстанционното дело /, и е приел, че наемът за ползване на дворното място и сградите за периода 10.07.2008г. до 19.11.20102г. е размер на 5 299 лв., а не както е прието от първоинстанционния съд 3502 лв. и до този размер жалбата е основателна. Съобразявайки възражението за прихващане на сумата 4 000.00 лв. за запазване на насажденията за 5 г. или по 2000 лв. срещу всеки от ищците, които са с равни права в съсобствеността, искът общо на двамата ищци е уважен за 1299лв..
При тези мотиви на въззивния съд с оглед данните по делото, че заключението на инж. М. Атанасова е било оспорено и първоинстанционния съд е изслушал и друга експертиза, която е дала значително по-висок размер на обезщетението за ползване, правният въпрос, който касаторите поставят : Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения, е обуславящ за делото. Същевременно въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК – решение по гр.д.№ 761/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д.№ 1864/2010г. , ВКС ,ІV г.о. и др. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Я. В. М. и Д. М. П. иск с правно основание чл. 74 ЗС.
Осъжда Я. В. М. и Д. М. П. да заплатят на Г. Д. С. и Й. Д. П. сумата 1400 лв. /хиляда и метиристотин лева/ разноски за касационното производство по първоначалния иск с правно основание чл. 74 ЗС.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Г. Д. С. и Й. Д. П. насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата от 1299 до 10 800лв.
Указва на касаторите Г. Д. С. и Й. Д. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 190лв. и да представят вносния документ по делото , в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса по касационната жалба на Г. Д. С. и Й. Д. П., делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: