О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 17.05.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 09.04.2018 две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 1248 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2706 от 21.02.2018г. /по куриер – 19.02.2018 г./ на К. Х. П., чрез пълномощника му адвокат В. Ч., против определение № 102 от 16.01.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. С него е потвърдено разпореждане № 3278 от 27.10.2017 г. по гр.д. № 804/2017 г. на Районен съд – Несебър, с което е върната исковата молба на К. П. по същото дело поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане за ново разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно, тъй като е констатирал, че след изтичането на едноседмичния срок, продължен с 15 дни по реда на чл. 63 ГПК, за отстраняване на нередовности на исковата молба, подадена от настоящия жалбоподател, същите нередовности не са били отстранени, поради което исковата молба е била върната. Въззивният съд е приел, че едновременното връчване на съобщението за продължаване на срока и за връщане на исковата молба не обосновава уважаване на частната жалба, както и че съобщение за уважаване на молбата по чл. 63 ГПК не следва да се връчва на молителя, като се е позовал на Определение № 229 от 28.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4377/2017 г., ГК, I ГО на ВКС, съгласно което законодателят не е предвидил връчване на нарочно съобщение на страната, която е поискала продължаването на срока.
В изложението по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към частната касационна жалба, касаторът твърди, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК, и излага неотносими доводи по въпроси, които не са били предмет на въззивната проверка и не са от значение за изхода на делото, без да формулира правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като цитира решения по чл. 290 ГПК относно недопустимостта на съдебното решение поради произнасяне по иск на непредявено основание. В „уточнение към касационна частна жалба и изложение“ са преповторени доводите от самата жалба, която по съдържание е сходна с частната жалба, подадена пред въззивния съд, без да се излагат други доводи и формулирани съответни правни въпроси.
Преди всичко, съгласно приетото с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалвания съдебен акт, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Непосочването на правния въпрос, по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед твърдението на жалбоподателя,че обжалваното определение е недопустимо,без да се посочват никакви доводи в тази връзка,касационният съд намира,че същото е валидно и допустимо.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 102 от 16.01.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 3278 от 27.10.2017 г. по гр.д. № 804/2017 г. на Районен съд – Несебър за връщане на исковата молба на К. П. по същото дело поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: