Определение №90 от 2.7.2009 по ч.пр. дело №382/382 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
 
№ 90
 
София, 02 юли 2009г.
 
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли 2009 г. в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА
 
при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП А. ГЕБРЕВ, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 382/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е образувано по чл. 44 ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Хасковски окръжен съд.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че спорът за подсъдност между Х окръжен съд и Старозагорски окръжен съд следва да бъде решен чрез изпращане на делото за решаване в Районен съд – гр. Р..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери становището, изразено от повдигащия спора за подсъдност съд, за основателно.
Производството по НЧД № 117/2009г. пред РС – Раднево е образувано по реда на чл. 43а т.1 от НК по предложение на председателя на пробационен съвет с район на действие районен съд Свиленград за замяна на пробационната мярка „включване в курс за професионална квалификация”, наложена на осъдените М. К. М. и А. М. А. с друга пробационна мярка. Искането се основава на обстоятелството, че и двамата осъдени са изпълнили другите две пробационни мерки, наложени им с присъдата – „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по осем месеца, но пробационната мярка „включване в курс за професионална квалификация” не би могла да се изпълни, доколкото и двамата осъдени са неграмотни и не отговарят на изискванията за включване в такъв курс.
Съдията-докладчик от РС –Раднево е прекратил производството и е изпратил същото за разглеждане на ОС – гр. С. на осн. чл. 42 ал.2 от НПК. Съдия-докладчик от този съд от своя страна е изразил несъгласие с констатациите, съдържащи се в определението на съдията от РС – Раднево за родовата и местна компетентност, като е направил аналогия с разпоредбата на чл. 452 ал.1 от НПК и е приел, че компетентен да разгледа искането е окръжният съд по местоизпълнение на пробацията, който е Хасковският окръжен съд. Прекратил е съдебното производство и е изпратил делото на този съд. Съдия-докладчик от ОС – Хасково е счел, че не е компетентен да разгледа това производство, и е повдигнал спор за подсъдност.
Изложените съображения в разпореждането на съдията от повдигащия спора за подсъдност съд са основателни. Видно от предложението на председателя на пробационния съвет, изпълняващ наложените с присъдите наказания, представляващо основанието за образуване на производството пред РС – Раднево, искането касае замяната на една пробационна мярка с друга, а не с лишаване от свобода. В този случай подсъдността не би могла да се определи по правилото на чл. 452 ал.1 от НПК, която е предвидена само в хипотезата на замяната на наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода” и то в резултат на неправомерно процесуално поведение на осъдения – когато без основателна причина не изпълнява наказанието „пробация”. В случая и двамата осъдени са изпълнили добросъвестно две от наложените им пробационни мерки. Изпълнението на третата се е оказало невъзможно не поради тяхното нежелание да я изпълняват, т.е. тяхно неправомерно поведение по изпълнение на присъдата, а поради факта, че не отговарят на критериите за образование, за да се изпълни спрямо тях тази пробационна мярка. В тази хипотеза очевидно най-близка процесуална норма, отговаряща на смисъла на процедурата, е тази по чл. 414 от НПК. Съгласно нея компетентност на съда, постановил присъдата, е да заменя наказанието „пробация” с „лишаване от свобода” и да отстранява всички съмнения и затруднения, свързани с тълкуването на постановения съдебен акт. Невъзможността за изпълнение на едната от наложените с присъдата пробационни мерки е резултат от дейността на самия съд, наложил наказанието „пробация” и индивидуализирал пробационните мерки, чрез които то да се изпълни. Ако той беше събрал необходимите доказателства и беше отчел неграмотността на подсъдимите, не би наложил тази пробационна мярка, която понастоящем се оказва, че е неизпълнима. Затова и самият съд, който я е наложил, ще следва да отстрани и затруднението, което се е появило при изпълнението й, като извърши съответната замяна. Това в още по-голяма степен се явява разумно и с оглед обстоятелството, че този съд разполага с цялата доказателствена съвкупност за деянието, за дееца и за всички обстоятелства, влияещи на индивидуализацията на неговата наказателна отговорност.
Ето защо повдигнатият спор за подсъдност е основателен и делото следва да бъде изпратено за разглеждане по същество на съда, в който е било образувано първоначално – РС – Раднево.
Предвид изложеното и на основание чл. 44 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ИЗПРАЩА производството по НЧД № 204/2009 г. по описа на ОС – Хасково, образувано по предложение на председателя на пробационен съвет с район на действие РС – гр. С. по отношение осъдените М. К. М. и А. М. А. , за разглеждане от Районен съд – гр. Р..
Копие от определението да се изпрати на ОС – Хасково и на ОС – Стара Загора, за сведение.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 
 

Оценете статията

Вашият коментар