О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 02 юли 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н.дело № 377/2010 година.
Производството е образувано по жалба на М. М. А. Карим против определение от 16.04.2009 год. по внчд № 1437/2009 год. на Софийския градски съд и разпореждане от 28.04.2010 год. на съдия от Софийския градски съд по внчхд № 5620/2007 год., с което касационната жалба на Карим е върната като недопустима.
В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който е подадена жалба, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК и като е върнал същата, съдът е допуснал нарушение на закона.
Излага се доводът, че е допуснато нарушение на закона, тъй като не е спазен принципът за случайно разпределение на делата. На следващо място, тъжителят прави оплакване, че неоснователно не е уважено искането му, съдът да уведоми ГДОП Дирекция „Миграция” и „БДС” да приложат чл. 43 от ЗЧРБ и чл. 76, т. 2 от ЗБДС, във вр. чл. 6 от ЗЧРБ спрямо подсъдимия Х. Прави се искане за ”интервенция на надзорната инстанция”.
Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
По тъжба на М. М. А. Карим срещу Х. Р. М. А. Х. за извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК в Софийския районен съд е образувано нчхд № 5620/2007 год. В хода на производството с протоколно определение от 09.03.2009 год. съдът е оставил без разглеждане искането на тъжителя за налагане на принудителната административна мярка спрямо на Х. „забрана за напускане пределите на Република България”, предвидена в чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. Тъжителят изразил недоволство пред Софийски градски съд от така взетото решение, но с определение от 16.04.2009 год. по вчнд № 1437/2009 год. Софийският градски съд приел частната му жалба за неоснователна, като изложил подробни съображения за условията, предпоставките и компетентните органи, които могат да налагат принудителните административни мерки по ЗЧРБ.
Независимо от това, при продължаване разглеждането на нчхд № 5620/2007 год. Карим продължил в настояването си за налагане на принудителната административна мярка спрямо Х. , което с определение съдът оставил без разглеждане, потвърдено с определение от 20.10.2009 год.
С определение от 16.11.2009 год., на основание чл. 24, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 289, ал. 1 от НПК, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 81, ал. 1, във вр. ал 3 от НК производството по нчхд № 5620/2007 год. е прекратено.
С жалба до Върховния касационен съд адресирана чрез Софийския градски съд тъжителят е направил искане за отмяна на определението от 16.04.2009 год. на Софийския градски съд, като неправилно и незаконосъобразно.
С разпореждане от 28.04.2010 год. на съдия от Софийския градски съд касационната жалба на Карим е върната. Изложени са съображения, че по силата на закона, съдът няма задължение да сезира друг административен орган, а взима мярка за административна принуда, ако са налице законовите изисквания за това, като основното изискване е делото да е от общ характер.
Жалбата е процесуално недопустима.
Обжалваните съдебни актове, постановени от окръжните съдилища като въззивна инстанция, с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Съдебните актове на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346 т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища, или съгласно т. 4 техни решения, или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории.
Предмет на жалбата на Карим не е прекратяването на наказателното производство срещу Х. /тогава процедурата би следвало да протече по друг процесуален ред-този по глава ХХХІІІ НПК/, а неуважено от съда искане на тъжителя да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1, във вр. чл. 6 от НПК.
По дела от общ характер като вид процесуална принуда „забраната за напускане пределите на Република България” вземането й, или отказът да се стори това, е въпрос на преценка от прокурора /в досъдебното производство/ или на съда – по неприключило съдебно производство. Тази преценка не подлежи на касационна проверка отделно от постановения окончателен за съответната инстанция съдебен акт, независимо дали производството е редовно или по реда на възобновяване на наказателни дела.
Доводът за допуснато нарушение на закона, тъй като не е спазен принципът за случайно разпределение на делата е голословен и той е неотносим към наказателното производство, доколкото не са допуснати някакви особено съществени нарушения на процесуалните правила налагащи реакция от страна на касационната инстанция.
Ето защо, жалбата на Карим срещу разпореждането от 28.04.2010 год. на съдия от Софийския градски съд по внчхд № 5620/2007 год., с което е върната жалбата му против определение от 16.04.2009 год. по внчд № 1437/2009 год. на Софийския градски съд, адресирана до Върховния касационен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. М. А. Карим срещу разпореждане от 28.04.2010 год. на съдия от Софийския градски съд по внчхд № 5620/2007 год., с което е върната жалбата му до Върховния касационен съд против определение от 16.04.2009 год. по внчд № 1437/2009 год. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: