О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
Гр. София, 21.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2571/2015 год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], Област В., срещу решение на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по въззивно т.д.№ 1166/2014 г. в частта, в която въззивният съд е потвърдил осъдително решение на Врачанския окръжен съд срещу касатора в полза на ищцовото [фирма] със седалище София за сумата 25800 лв., платена авансово по прекратен договор № РД 72/19.9.2011 г, сключен по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки с предмет консултантски услуги за изпълнение и отчитане дейности по проект „Рехабилитация на общински пътища в [община]“, законната лихва върху нея от предявяването на иска – 12.6.2013 г. до окончателното й плащане и 1057,96 лв. неустойка за забавено плащане на възнаграждението за услуги по същия договор, както и за сумата 16 800 лв., представляваща възнаграждение за услуги по договор № Д-А 39/25 май 2010 г. между страните, законната лихва от 12 юни 2013 г. и за сумата 9139 лв., представляваща неустойка за забава съгласно чл.5.1 на договора за периода 8.9.2011 г. – 16.12.2011 г., както и в частта за разноските. Претендира се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на обективно съединените искове.
С жалбата са въведени оплаквания за нарушение на материалния закон.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора материалноправни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] София изразява становище, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба на [община] е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа и правна страна валидно възникване на облигационни правоотношения между страните по силата на договори за консултантски услуги, единият от които е сключен по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, отменена на 28.2.2012 г., считано от 26.02.2012 г. /бр. 17 на ДВ от 28.2.2012 г.,/, квалифицирал е съединените искове по чл.266 ЗЗД и чл.92 ЗЗД – съответно възнаграждение по договори за услуги и неустойка за забавеното му плащане, споделил е изводите на първоинстанционния съд за прекратяване на сключения по реда на НВМОП договор за услуги на основание чл.33 ал2 от цитираната наредба поради обективни обстоятелства, възникнали след сключване на договора от 19.9.2011 г., довели до невъзможност за изпълнение на договорните задължения на общината-възложител на поръчката, за изпълняване на задълженията на ищеца до прекратяването на облигационната връзка и възникване на задължения за насрещната страна да заплати авансово дължимата част от възнаграждението за престираната услуга и неустойка за забавеното му плащане. В отменително-отхвърлителната част за неустойка въззивното решение е влязло в сила поради необжалването му от заинтересованата страна. По втория договор, чието сключване предхожда хронологично договора по НВМОП, с предмет окомплектоване на пакет от документи и попълване на заявление за подпомагане до Разплащателната агенция ДФ „Земеделие“ по мярка 223 – първоначално залесяване на земеделски земи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и срок на действие 3 години, за да потвърди решението на Врачанския ОС в осъдителната му част за сумата 16800 лв., представляваща договорено възнаграждение за възложените услуги, и сумата 9 139 лв., представляваща неустойка за забава по чл.5.1 на плащанията на възложителя по чл.3.1 и чл. 3.2 на договора, Софийският апелативен съд е приел за недоказани възраженията на [община] относно съдържанието и датата на сключване на този договор, приел е за доказано сключването му между страните и предаването на възложената и изпълнена съобразно уговореното работа с протокол, който е двустранно съставен и е изложил съображения за изискуемост на претендираното вземане за възнаграждение с оглед надлежно приемане на изработеното, като изрично е посочил, че неиздаването на данъчна фактура не установява неизпълнение на възложената услуга и не влияе на задължението за плащане на цената й, възникващо с факта на извършване на работа. Размерът на неустойката е намален от първоинстанционния съд поради прекомерност и решението му не е обжалвано в отхвърлителната част по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, поради което е влязло в сила.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че формулираните от касатора въпроси в изложението към жалбата не са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд и изводите му по предмета на конкретния спор. Въпросите досежно правната квалификация на обективно съединените искове са оплакване за неправилно приложение на материалния закон, което не подлежи на разглеждане и обсъждане във фазата на селектиране на касационната жалба съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на въззивния съд, не и за правилността на обжалваното решение и за законосъобразността на изводите на съда.
Вторият въпрос – съществува ли за ищеца правен интерес от завеждане на иск за реално изпълнение във връзка с договор за изработка, сключен по реда на НВМОП /отм/ при условие, че договорът е прекратен на основание чл.33 ал.2 НВМОП е неотносим към спора, който произтича от твърдяно неизпълнение на договори за услуги и има за предмет парични задължения, породени от договорно неизпълнение. Съгласно правната доктрина предмет на иска за реално изпълнение могат да бъдат задължения с непаричен характер, исковете срещу касатора не са искове за реално изпълнение, поради което въпросът има хипотетичен характер и въззивното решение не съдържа отговор на същия.
Въпросите относно дължимостта на неустойка за забава при прекратена договорна връзка и относно възможността за присъждане на неустойка за частично неизпълнение при уговорена неустойка за пълно неизпълнение също са относими към правилността на обжалваното решение и не са обусловили правни изводи на въззивния съд досежно основателността на претенциите за неустойка и нейния вид. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Последният въпрос – допустима ли е уговорка между страните, по силата на която изпълнението на задължение е обвързано с отлагателно условие, чието настъпване зависи изцяло от поведението на кредитора, е зададен като общотеоритичен въпрос относно валидността на клаузата за въвеждане на отлагателно условие по отношение императивно задължение, а не на действието на целия договор, респ. на прекратяването му в зависимост от бъдещо несигурно събитие и приложението на фикцията на чл.25, изр.2 на ЗЗД относно модалитет на сделката при уговорено отлагателно условие за възникване на едно от договорните задължения. Този въпрос също не е обсъждан и решаван от въззивната инстанция в обжалвания съдебен акт.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания – хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно т.1 на цитираното ТР № 1/2009 г. но ОСГТК от 19.2.2010 г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 246/10.2.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 1166/2014 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ:
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: