4
гр. д. № 1052/2018 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 25.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1052/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. против определение № 345/13.10.2017 г. по гр. д. № 310/2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба против определение № 972/27.04.2016 г. по гр. д. № 680/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отказано удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда с нови 60 дни за вписване на исковата молба и за издаване на заверени преписи от исковата молба и за издаване на ново удостоверение за данъчна оценка, както и в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба против определение № 972/27.04.2016 г. по гр. д. № 680/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлено искането им да бъдат освободени от внасянето на държавна такса, поради липса на достатъчно средства да я заплатят.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежни страни, с правен интерес да обжалват постановеното определение. Същото в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от М. М. Д. и М. Д. Д., подлежи на обжалване по реда на 274, ал. 2 ГПК, а в частта, с която е потвърден отказът за освобождаването им от внасяне на държавни такси и разноски попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да се произнесе, Върховният касационен съд констатира следното:
С атакуваното определение Апелативен съд-Бургас е приел, че обжалването на първоинстанционното определение, с което се отхвърля искането за продължаване на срока за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, е недопустимо. Посочено е, че проверката на законосъобразността на определението по чл. 63, ал. 1 ГПК се извършва при обжалване на акта, с който се прекратява производството по делото.
По отношение на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК въззивният съд е приел, че не са налице основания, които да обосновават различен извод относно основателността на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски. Констатирал е, че молителите М. М. Д. и М. Д. Д. са съдружници в множество търговски дружества, а на някои от тях са вписани като управители и представляващи. Взел е предвид, че видно от постановление на НАП с изх. № 999/11.05.2010 г. М. М. Д. е получила от сина ? М. Д. Д. сумата от 995 000 лв. Твърдението на страните било, че тази сума е дадена „с цел закупуването на имоти, което е извършено през 2008 г. от М. Д.“, като такива не са декларирани от последната в нарочната декларация. Съдът е съобразил и данните относно пенсията на молителката Д. в размер на 484, 86 лв. Изложеното го е мотивирало да потвърди извода на първостепенния съд за неоснователност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, като направи извод, че за ищците липсват доказани пречки и затруднения да заплатят държавна такса в размер на 994, 27 лв. по предявения от тях ревандикационен иск.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу отказа да се продължи срок на основание чл. 63 ГПК, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изводът на първостепенния съд, че посочените обстоятелства не представляват уважителна причина по смисъла на закона и не могат да обосноват продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба би могъл да обуслови неправилност на разпореждане за връщането ?, но не подлежи на самостоятелно обжалване.
Въззивното определение, с което е оставена без уважение жалбата срещу отказа по чл. 83, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната касационна жалба е подадена на 20.10.2017 г., видно от пощенското клеймо, поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ подлежи на обжалване по досегашния ред. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат посочените определения, когато са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съответно, за да се допусне касационна проверка на атакуваното въззивно определение е необходимо касаторите да са формулирали правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – аргумент от чл. 280, ал. 1 ГПК в ред. преди измененията с ДВ бр. 86 от 2017 г. В случая към частната касационна жалба не е приложено изложение на основанията за допускане до касационна проверка, с оглед на което администриращият въззивен съд е дал съответни указания. В изпълнение е приложен документ, наименуван „Допълнителни основания за касацията по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК“. Твърди се, че са налице въпроси, разрешени „в противоречие с актовете на Съда на Европейския съюз“, същевременно касаторите се позовават на практиката на Европейския съд по правата на човека. Този документ е приподписан и от упълномощен от страните процесуален представител – адв. Д. С.. На първо място настоящия състав намира за необходимо да посочи, че липсва формулиран въпрос, който да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуването на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая не е поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Липсата на общата предпоставка е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглежда наличието на допълнителни такива. За пълнота следва да се посочи, че противоречието на актове на Съда на ЕС е предвидено като основание за допускане на касационна проверка с измененията на ГПК, обнародвани в ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. То не е било в сила към момента на подаване на настоящата частна касационна жалба – 23.10.2017 г. Освен това Съдът на ЕС и ЕСПЧ, чиято практика цитират касаторите, са различни институции, с различна правораздавателна компетентност. Следователно не е налице основание за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 345/13.10.2017 г. по ч.гр.д. № 310/2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. против определение № 972/27.04.2016 г. по гр.д. № 680/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отказано удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за изпълнение указанията с нови 60 дни за вписване на исковата молба и за издаване на заверени преписи от исковата молба и за издаване на заверени преписи от исковата молба и за издаване на ново удостоверение за данъчна оценка.
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на същото определение № 345/13.10.2017 г. по ч. гр. д. № 310/2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. против определение № 972/27.04.2016 г. по гр. д. № 680/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлено искането им да бъдат освободени от внасяне на държавна такса, поради липса на достатъчно средства да я заплатят.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: